Притча за славея
Помнете, че сте уникални
https://www.az-jenata.bg
Понякога в живота се случва да се сравняваме с другите, забравяйки колко уникални сме. Може би трябва да събудим вътрешния си глас, да се погледнем в огледалото и по-често да си напомняме, че сме забележителни.
Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости и цитати“ споделяме една поучителна история. Тя ще ви напомни, че сравняването с други само ще ви накара да скриете вашата идентичност, вашите най-ярки черти и няма да ви направи по-щастливи.
Имало един славей в гората, който изгубил родителите си. Когато пораснал осъзнал, че никой не го е научил да пее като славей. Решен да се научи на всяка цена, един ден срещайки петела, го попитал:
– Можеш ли да ме научиш да пея като славей?
– Ако повтаряш след мен, гарантирам ти, че ще пееш по-добре от всеки друг славей. – казал му петелът гордо.
Върнал се в гората славеят и започнал да издава звуци, почти като кукуригане на петел.
Една сутрин патицата го чула и попитала с изненада:
– Кой те научи да пееш толкова зле?
– Можеш ли да ме научиш да пея като славей? – попитал я той.
– Аз пея много по-добре от славей. Следвай ме и ще пееш като ангел. – отговорила му патицата.
Не след дълго бухалът в гората чул някакви странни квакащи звуци и също попитал славея защо пее толкова зле.
– Една патица ми каза, че това пеене е по-красиво – казал славеят.
– Трябва да попиташ някой друг славей и той ще те научи да пееш. – отговорил бухалът.
– Да, но в тази гора няма никой като мен. – отвърнал тъжно славеят.
– Тогава трябва да извадиш гласа, който имаш вътре в себе си. Вдишай дълбоко, нека сърцето да те води и запей първата мелодия, която дойде в теб. Само така ще разбереш как пеят славеите. – посъветвал го бухалът.
Така и направила малката птица, а цялата гора не била чувала толкова красива песен. От този миг славеят никога повече не се опитвал да имитира чуждо пеене.
Вярно е, че всеки е уникален и заслужава уважение, но самовнушението на тази тема е пагубно - училищата ни в момента са пълни с такива вундеркинди, надъхани от заслепените си и оглупели от криворазбрана обич родители, че са изключителни, уникални, родени да бъдат звезди и всички да бъдат в краката им. И после се чудим откъде толкова нетолерантност и агресия у подрастващите, защо е това насилие, липса на респект, пълна неадекватност. Всеки е неповторим, единствен, но общество от "изключителни" може да има ... хм, сещам се само за едно място:)))
Но е прав авторът на този материал - не трябва да губим себе си, сравнявайки се с другите и опитвайки се да им подражаваме. Всеки има дълбоко кодиран собствен глас, който не трябва да губи - другото е престъпление спрямо природата и нас самите:)))
Прегръдка, приятелко! Такава хубава притча си ни поднесла, накара ме да се размисля - и макар че посъкратих - пак написах текст, по-дълъг от постинга:))) Извинявай! Успешна седмица!
Да!Също много ценно послание ,според мен е да внимаваме от кого се учим - не всеки ,който ни казва кое е правилно според него важи по-същия начин и за нас. Необходимо и важно е човек да се стреми да "слуша" сърцето си ,което всъщност е най-подходящото и добро за него и осъществяването на неговата уникалност!С пожелание за хубава вечер Стефане!
Благодаря, удоволствие е да посещавам блога Ви! Лека вечер!
Благодаря, удоволствие е да посещавам блога Ви! Лека вечер!
Радвам се !И аз мисля по този начин за притчите- истина и мъдрост останала и се запазила във времето.Благодаря за хубавите дума за блога.Винаги сте добре дошла.Вашият също е много интересен и мисля да ви посещавам често:)С пожелание за хубави дни!
Светъл ден!
Светъл ден!
Точна така мисля и аз:)!Осъзнаването ,според мен е по-трудната част.Да дадеш най-доброто от себе си след това като че ли е по- лесно!:)Приятен ден !