Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2007 18:24 - E гати отговора.
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 2190 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2007 00:09


  
      

  - Как си ? - попитал единият.
  - Е гати въпроса - казал другият.
     По този показателен начин започва един нашумял напоследък разговор.
     Всъщност, макар и изтъркан от употреба въпросът "как си" е един съвсем човешки, естествен, добронамерен, безискусен и добър въпрос.
  Пък и изключително уместен, като се знаят обстоятелствата при който е зададен.
  А пък отговорът е псувня.
  Псувня за която може единствено да се каже :
  " Е гати отговора"
  Отговор, който от своя страна също предизвиква въпроси.
 Като например въпроса :
 "Дали наистина страданието извисява и облагородява "
 С възможен отговор :
" Да, но само благородните и извисените"



Тагове:   Отговора,


Гласувай:
0
0



1. zemaria - Ясно е,
23.04.2007 22:17
кво имаш предвид, но отговорът е-не си прав. Защото е всемирен закон. А на теб кой ти дава право да знаеш кому какво му е?Тоест, че на едни действа, а на други не? Самото питане е грях. Но това е друга бира. А относно закона-не се съмнявай.Не забравяй, че гордостта е смъртен грях. Егото на субекта е голямо, но и знайно е, че "Гордостта предшества падението"..
цитирай
2. alexanderkolev - Слави Трифонов и още един възможен отговор на въпроса на Иво
24.04.2007 03:51
Достоевски някъде споменава, ако не се лъжа, че понякога от голямо нещастие и глупав човек може да поумнее (кой знае защо тази мисъл някак си ми навява спомени за нас българите през 1996-7 година, макар че тогава ефектът беше временен--майтапя се бе, не се засягайте мили сънародници!). Проблемът със Слави обаче не е в това, че е глупав (напротив, умен е и дори по своему талантлив, както е умен и дори талантлив и един друг първожрец на простащината в съвременна България, Тошо Тошев), а в това, че от трибуната, с която разполага в продължене на години, също като Тошев, прави така, че простите хора в нашата мила татковина да си останат такива или да станат още по-прости. (Употребявам думата "прост" не като синоним на "глупав", разбира се, а в смисъл на недостатъчно просветен, с объркана ценностна система и поради това не особено способен да разграничава доброто от злото и лесно манипулируем.) Това изпростяване е резултат от просташко-чалгаджийската култура, която се лее от предаваането на Слави и от някои други много гледани предавания (и от вестниците на Тошев разбира се). Без да навлизаме в завързания въпрос в каква степен тези просташки предавания и вестници отговарят на търсенето и в каква степен го формират, мисля, че всеки който се мисли за част от "интелигенцията" (т.е. от духовно по-развитата, по-просветената и в идеалния случай по-влиятелна част от нацията) трябва да се стреми да възпитава и издига духовно сънародниците си (така както го е правила нашата интелигенция през Възраждането и след Освобождението), да им помага да отсяват доброто от злото и красивото от грозното, а не да бълва простащини в отговор на наистина-съществуващото търсене за такива (сещам се за чалгата), като по този начин още повече принизява вкуса на хората, вместо да го облагородява. За съжаление, сега у нас истинската (в горния смисъл) интелигенция не е влиятелна, а псевдо-интeлигенцията, която обърква и заблуждава хората, подменяйки истинските ценности с фалшиви, е много влиятелна. Въпросът е защо е така. (Мисля, че човек не трябва да обвинява народа изобщо, а тези влиятелни шайки, хора с власт и пари, придобити знаем как, които заради още власт и пари докараха Кобурга и измамиха с него хората, използвайки за целта пропагандистите си от псевдо-интелигенцията.)
Разбирам, че Слави Трифонов е тежко болен и нямам никакво намерение да го ругая в такъв момент. Напротив, от сърце му желая пълно и скорошно оздравяване, както и духовна промяна! (Всеки може да се заблуди и да служи на злото, мислейки, че прави добро, дори и титан като апостол Павел, но и всеки може да се промени по пътя към Дамаск.) Така че Бог да помага на Слави да оздравее! И нека да използва трибуната, с която разполага и влиянието си върху хората за да служи на доброто, а не на Мамона.
цитирай
3. анонимен - mdam!
24.04.2007 10:03
mnogo mnogo te obicham. govorya na strunata si, razbira se.zdrasti, be! :-)
цитирай
4. metmaya - Мисля, че в конкретната ситуация ...
26.04.2007 17:07
Мисля,че в конкретната ситуация такъв отговор е понятен. Въпросът наистина звучи идеотски за един човек, който не знае дали утре ще вижда. Без значение дали е Слави. Колкото до благородството - Вие проявявате ли го като се хващате за такава дреболия. Не съм фен на Слави, но нека сме малко по-добри и благородни - тежко му е положението, можем да очакваме и такива отговори...
цитирай
5. анонимен - На мен не ми е позволено да си въобразявам за удоволствие. Като Иво. Сънят е истински.
27.04.2007 08:42
- Дали наистина страданието извисява и облагородява?
- Любовта! Естихбезкрай! На-Шепващ! Не-Щосвято-О!

По въпроса за завинаги оставането на любовта сред нас баба ми обича да се шегува: запомни, че всяко нещо, което идва, то и отминава.
- Ами живота, бабо? - редовно пропускам да я разсмея с този въпрос, понеже да се задават въпроси е невъзпитано. Освен същото, и двете знаем, че животът е безкраен. Не съм жесток човек, не задавам въпроси, чийто отговор знам. Баба ми е добър човек, но не непрекъснато. Това при нея ту си идва, ту се завръща в природата.

За съня ми как цял клас деца в лоши отношения помежду си - едно от децата е еврейче! - се съгласихме да участваме дни наред във високоморални действия с Костов! ще разкажа по-подир. Сънят е истински! Понеже свърши преди около 20 минути мога да гарантирам за неговата автентичност. A, на втория ден, когато, готова за щури забавления отново с Костов и новите ми приятели, с които преди не се разбирах, застанахме, онези, малките, пред началото на мястото, където щяхме да влезем...

Визията беше пипната до подобие на любимия ми заден вход на Стадиона на Армията, само че беше по-каменен, отколкото метален... Та тук вече се появи мама, която бих могла елегантно да уредъ в тоя абзац, цитирайки я: Моля ти се! Много мразя да ме бият българи.

- Ама как така ще подписваш! - подхвана мама по стара наша семейна традиция. - С тези Водни каскади, хич няма и да ви се чуе гласът, ако тръгнат да ви завличат. Демек, ако бъдем насила предадени.
Щото, ние като си играехме, влизахме в едни пещери от сив камък, мятахме се от въже на въже и изпълнявахме задачи. В които ни въвеждаше отначало Костов! , първия ден беше така. Той обясняваше внимателно от дъното на каменния басейн - не много дълбок, с вариращо между 1 и 6 метра отстояние спрямо точката на падане от въжетата. Така или иначе, никой не се изтърси.
А наблизо и на шумни пръски вътре шадравираше вода. Създаваше уют, за мене беше така. То, добре че отекваше от стените, инак не бихме се и чували един-другиго.
За тези маси вода говореше мама. Изплашена, убедих останалите да се махаме. Само че вече бяхме отвъд началото на Мястото, където трябваше да влезем. Следваше Излизането. На изхода-вход ни засече един военен с кола, от която слезе. Мама се оказа въоръжена, така че, освен че се скара с него, му и стреля в краката! Ха!
Сега се смея от радост, че майчицата ми успя да изрази свирепата си природа - обичам-О! Смея се още, защото насъне, като изпуца отривисто с черния патлак в кубинките на дъртака, бая се стреснах. Благодарна съм му, че се ограничи до словесен отпор.
То горе-долу това е съня, хепи-ендът се размива постепенно. Помня, че имаше все повече вода и дървени мостове, и че едно от децата ми било останало сърдито даже след първия ден, пък аз не съм забелязала. Май не беше еврейчето /Дано, ох, моля ти се, дано!/. Не претендирам за прекомерна култура, тя никога не ми е в повече, затуй се извинявам за хохота в скобката и затуй ще споделя, че аз евреите си ги обичам.

Да завърша с диалог на семейната ни приемственост. Възпитан, понеже без въпроси.
- Помни, че всичко ще отмине.
- Моля ти се! Много мразя да ме бият българи.

Вихра Йорданова
цитирай
6. анонимен - da imash
05.05.2007 02:37
hubav Gergyovden.

Ekaterina.
* 12 Wir sehen jetzt durch einen Spiegel ein dunkles Bild; dann aber von Angesicht zu Angesicht. Jetzterkenne ich stueckweise; dann aber werde ich erkennen, wie ich erkannt bin. (1. Kor., 12)
цитирай
7. trevistozelena - един закъснял коментар,но все пак...
17.06.2007 21:20
мммда...вродената селяния няма нищо общо с болката (болестта, страданието). човек не става по-малко селянин, когато се разболее, но пък става още по-зъл, ако му е заложено. ениуей, аз за друго щях да говоря...
не го обичам много въпроса "как си?". не, че го намирам за "егати въпроса", но винаги е бил някакъв такъв...по инерция. нали разбираш..."как си?" и после обикновено не се заслушват много в отговора. отговорът пък обикновено е "ми добре", какво има да му слушаш...
малко повече презирам въпроса "какво правиш?". там пък обикновено се отговаря с "ми нищо", но е супер подло да изстреляш рикошетното "а ти?", просто размазва..хм...опонента:)
ей такива празни работи си говоря, но ми хрумна, нали не се сърдиш?:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4772009
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15093
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930