Станах рано, за да тръгна на пътешествие из южния парк. И още със ставането се натъкнах на едно природно чудо.

Признавам, че природното чудо за пръв път бе открито не от мен, а от Линджи. Линджи е Илия, един съмахленец. Много приятен човек. Любимец на махалата. Умен е. И е обаятелен. Бил е замалко в затвора. Бил е също и в Западна Германия. Някой път ще разкажа за него по-подробно.

Та за природното явление, за пръв път бе описано от Линджи по следния начин :.

• Ставам аз веднъж рано сутринта – каза веднъж Лиднджи- и какво да видя. О, чудо ! Слънцето се издигнало високо на небето. Някъде към зенита. И си виси там.

Не знам как е по другите краища на страната, но в мойта махала – “Борово” това природно явление много често се среща. Дотам често, че то вече не е чудо, а нещо съвсем в реда на нещата. Дори може да се каже, че за разлика от другите земни дължини и ширини в квартал Борово слънцето се намира в своя зенит още съвсем рано сутринта.

Та когато тръгнах на пътешествие из Южния парк наблюдих същото природно явление.

Станах рано, в зори още. Мислех си, че слънцето още не е изгряло. Най-много да показва някаква по-несъществена част от себе си малко над хоризонта. Между другото хоризонта оттам, откъдето го гледам рано сутрин, се намира на линията на девети и десети блок. След което при 34-ти блок рязко извива нагоре към небесните висоти. Но 34-ти блок е на север, така че слънцето там въобще не изгрява.

Та станах аз в ранни зори и ...о, чудо !, слънцето се издигнало високо над девети блок.

“ Крайно време е – помисли си – да телефонирам на списание “Нейчър “, на телевизия “ Дискавъри”, или на “Нейшънъл Джиографик “, та да заснемат чудото и да го изследват.

Не им знам телефонирах обаче. Пък и няма да се харча сега с толкова пари за телефон, само заради някакво си съвсем обикновено и често срещано из квартал “ Борово “ чудо.

Така че тръгнах към Южния парк без въобще да осведомя съвокупното научно човечество за загадъчните явления в нашата махала. Нека си стои в неведение. С всичките войни и убийства, то не заслужава да го осведомявам. И въобще да се занимава с него. Нека първо намери лекарство против хрема. Нека нахрани гладните боливийски дечица и тогава ще си помисля дали да му съобщя за чудото.

Така че се качих в трамвай номер седем, за да сляза на булевард Гоце Делчев, откъдето да взема автобуса за Южния парк.

В трамвая веднага разбрах, че е някъде между девет и единадесет сутринта.

Нямам нужда от часовник, познава се по хората в трамвая. Най-вече по жените.

Между девет и единайсет сутринта жените в трамвая са готини и млади. Пенсионерките стават много рано, пазаруват и се връщат преди девет.. Работещите жени на средна възраст пък отдавна вече са отишли на работа. Ученичките и студентките или вече са отишли по училища и университети, или все още не са се върнали оттам.

Между девет и единайсет часа сутринта на работа отиват само готините секретарки на разни големи шефеве и мутри.

Грозните секретарки не могат да си позволят подобно закъснение. Те са наети да бачкат, а не да закъсняват.

Подобно закъснение могат си позволяват само готините секретарки. Те са наети от началниците не да работят, а за да бъдат готинис.

Те са готини, но намусени, подпухнали, радърпани и разчорлени.

Те са намусени, подпухнали, раздърпани и леко разчорлени, но са истински.

Трябва да знаете, че истинските жени са намусени, подпухнали, раздърпани и леко разчорлени.

То е като с истинските женски гърди. Истинските женски гърди са леко увиснали. Да не говорим за още по-истинските.

Та готините секретарки в трамвая са толкова намусени, подпухнали, раздърпани и разчорлени, че въобще не изглеждат готини, а само истински.

Което значи, че истинските жени въобще не са готини.

Готините жени в трамвая няма защо да се оправят и сресват. Не изпитват никаква нужда да бъдат готини. Поради една много проста причина. В трамвая няма подходящи мъже за тях.

Подходящите мъже за тях никога не могат да бъдат в трамвай.

Поначало дали един мъж е подходящ за тях може да се определи точно по този начин. Дали е в трамай или не.

Ако е в трамай, значи не е подходящ.

Та дори да е Арнолд Шварценегер или Бил Гейтс.

Тъкмо тук, обаче, е разковничето. Тъкмо тук е цаката. Тъкмо тук е тънкостта.

Арнолд Шварценегер и Бил Гейтс никога не биха се качили в трамвай.

И това готините жени го знаят.

И затова въобще не са готини.

Тези разсъждения изглеждат донякъде противоречиви и изскуствени. Но не са.

Противоречиви и изсуствени не са разсъжденията за жените в трамвай номер седем между девет и единайсет сутринта.

Противоречиви и изскуствени са самите жени в трамвай номер седем между девет и единайсет сутринта.

А може би и с други жени е така. И в други трамвай. И по друго време. Не знам. Не мога да познавам всички жени, нито да се возя по всички трамвай, колкото и да ми се иска. Говоря за това, което знам и което съм видял със собствените си очи.

А съм видял със собствените си очи, че жените в този трамвай по това време освен че са раздърпани са и намусени. Гледат на всичко с досада и отвращение.

А гледат така, защото са в трамвай.

Те не искат да бъдат в трамвай.

И вярват, че ще дойде ден, когато вече няма да бъдат в трамвай.

И работят усилено, за да дойде този ден по-скоро.

А работата им е да бъдат хубави.

Но не в трамвая, разбира се, а на работните им места.

И затова когато слязат от трамвая ще започнат да се оправят. Да се решат, да се червосват и белосват в някоя тоалетна. Да се оглеждат.

След това ще влязат усмихнати в някой офис.

И ще се преструват, че са хубави. Някой може да им повярва. Може да им повярва и да ги повиши. Да им даде голяма заплата. Да се ожени за тях. Да им купи кола.

Аз, обаче, не им вярвам. Аз, Иво Беров знам истината.

Знам истината, защото съм я видял със собствените си очи.

Видял съм със собствените си очи, че готините жени са мърляви, раздърпани, разчорлени, намусени и гледат с отвращение и досада на всичко и на всички. И освен това не са готини. Да не говорим, че гърдите им са леко увиснали. И не само гърдите. И не само леко

Това е истината за готините жени.

Лошо няма.
   Мъдри мисли от това послание :

Истинските жени са намусени, подпухнали, раздърпани и леко разчорлени.

Истинските женски гърди са леко увиснали.

Истинските жени въобще не са готини. Готините жени също. Освен това не са и истински.
   А за Бойко Борисов излъгах. Друг път ще пиша за него

Толкова, че се замислих аз каква жена съм????
Чакай да си спомня и за трамвайчето...

ейй, страхотно е това. страшно написано, много избарано. истинско!

ама много дъъъъъъъъъъъъъълго.
Накрая се скролнах надолу, че ми писна. А това за явлението в началото май си беше излишно, иначе в трамвая взе да става интересно. :)

Истинските жени са си истински независимо дали са в трамвая, или в лимузина, дали са разчорлени, или с перфектно подредена прическа, дали... но това важи със същата сила и за истинските мъже:)
А кой ли вече поглежда към слънцето?:)
Беше ми забавно:)
Благодаря!

иначе щяхте да изтриете някои повторения, които правят текста заинатен и да поспорите с някои и други гр. грешки, които вярвам, не сте оставил за разкош. Иначе съм Ви фен и чета всичко от Вас от години...

но си е неин блог кат има луди да й харесват логореята и тя се кефи проблеми няма. Ама така може всичко и всякак да се пиш. Иди ми доди ми и тако и вако - мое си е. Иначе има набор думички момичето и пращи от желание да го ползва.

Наистина прилича на логорея текстът. Опит за оригиналничене, посредством неумело използване на много думи за Нищонеказване. Но ако това е наистина познатият ни от ТВ екран Иво Беров - изобщо не се учудвам :)

... анонимен 6. защо мисли, че Иво Беров е ... момиче.
Аз много се забавлявах - и на написаното от Иво, и на написаното от анонимен 6. А и на написаното от идеалиста:))) - щото е искрено и идеалистко, направо трогателно.

Поздрави

Р.

Някои от най-готините гледки в ежедневието могат да бъдат видени лятно време в автобуса :-)

По принцип по-прегледните жени са налични в маршрутки. По-елитният транспорт не е достъпен за окото и не знаем какво има там.

Днес открих този блог и съм много радостен! От доста време следя и се възхищавам от редовния коментар на Иво Беров в “Седем” (поне докато електронният достъп стана платен). Някой от тези коментари са истински шедьоври! Великолепен стил, проникновено осмисляне на проблемите, тревога за България и истинско християнско чувство! Благодаря ти, Иво, и продължавай все така!