

Майка ми е стара. Като в народните песни. Там, нали, все се пее “ стара ле майко” и прочее.
От време навреме получава световъртежи и пада.
Наскоро падна.
Много я боля, не можеше да ходи.
Заведох я в болницата, за да видим дали не е счупено нещо. Трябваше да й направят снимка.
А преди преди това трябваше да се подпише в тетрадката на една медицинска служителка. Да стане от една пейка и да направи няколко крачки до служителката.
Нищо особено.
Само че ставането беше свързано с болка. Ходенето също. Сядането също. Въобще всяка крачка беше свързана с болка.
Помолих служителката, или сестрата, или каквато там се водеше оная булка, да направи четири крачки и да даде шибаната тетрадка на майка ми за подпис.
Мислех си, че това е нищо работа. Четири плюс четири, общо осем крачки, които младата булка можеше да направи без да почуства никаква болка.
Младата булка, обаче, отказа да направи тези четири плюс четири общо осем крачки, защото не й влизало в задълженията.
Болните трябвало да ходят при нея и да се подписват, а не тя при тях.
Така че вдигнах майка с охкане, заведох я до булката за подпис / пак охкане/, отнова я върнах на пейката и тя си изтърпя всичките осем крачки болка и охкане.
Направих на оная булка забележка.
Стана по-лошо. Хората живели при камунизма знаят, че ако направиш забележка на служител, става по-лошо. Винаги
Мислех, че нещо се е променило, след като вече имаме пазарна икономика.
Уви.
Условията могат да се променят шеметно. Табиетите, обаче – не. Табиетите, начина на живот, ценностите, обичаите, навиците / всички онова, което е всъщност културата на един народ/ са нещо много твърдо. Много яко. Трудно се чупят. Трудно се променят.
А служителката намери начин да ми го върне.
Да си отмъсти за това, че съм й направил забележка.
Даде снимката на майка един час закъснение.
На някакви млади пичове, които се прегледаха след нас даде веднага снимките. Че и намери и време да се занася с тях. Нали са луди млади.
А старото чакаше.
И си изгуби реда при ортопеда.
И трябаваше да чака още.
Да търпи болките си.
А пък и не можеше да отиде в тоалетната. Защото при ходенето в тоалетната на поликлиниката / двайста/ също щеше да я боли.
Там нямаше клекало.
Отделно, че беше отвратително мръсна, както се полага на тоалетните от една току-що влязла в Европа юнашко-бабаитска балканска държава.
А липсата на клекало означаваше още болка и срам.
Дотук, обаче с майка, болката и срама.
Ще ми се да кажа нещо за оная булка – сестрата, служителка, или каквато им се води нам.
Тая булка беше не само зла.
Тя беше зло.
Нещо повече.
Тя беше злото.
ЗЛОТО
Отколешното, старото, извечното, изконното, пъкленото, библейското зло.
Зло, което ако имаш власт щеше да бъде Менгеле. Или комендантката Илзе.
Либералите, обаче, казват, че такова зло няма.
Че нямало зло само по себе си.
Че злото било създадено от обстоятелствата.
Било относително.
В едни случай то било зло, а в други, напротив – било добро. Много добро даже.
Голямо добро правиш, когато убиваш класовия враг, например.
Това го казват Маркс, Ленин, Димитров, Живков и цялата останала комунистическа паплач.
Хубаво е да убиваш расово непълноценните.
Това пък го казват Хитлер, Химлер, Гьобелс и цялата останала комунистическа паплач / то между фашизма и комунизма няма голяма разлика/:.
Било добро също да крадеш, щом кражбата се нарича експоприация на експоприаторите. / отново твърдение на комунистическата паплач/
И да не уважаваш майка си и баща си, а да докладваш за тях, ако не са верни на Партията с главно Пъ.
Според началата на моралния релативизъм / нравствената относителност/ онази зла служителка, дето измъчи майка ми въобще не е зла. По-скоро е добра. Суперска е даже. Само дето е пролетарий. Угнетена демек. Експлоатирана. Получава ниска заплата. И си го връща на буржоата. Ако не беше пролетарий, а шеф, а също и ако получаваше по-голяма заплата щеше да е ангелче пърхащо едва ли не.
Но това са по-явните измерения на моралния релативизъм.
Но има и други много по- скритни и по-невинни наглед. Наукоподобни даже.
Те възникват през първата половина на миналия век.
Фройдизмът, например.
“ Не е зла жената – ще кажат психоаналитиците. – Много си е добра даже по природа, ама нещо е преживяла в деството си. Баща й я е изнасилили може би. Или пък някой извратен съсед й е показал пишката си. Тя се е сецнала, подсъзнанието й се задръстило и затова сега прави злини, като вторичен отговор на детските си преживелици. Без да е иначе зла.
Тази женица не е зла собо по себе си и според структуралиста Маркузе. Има някакви някакви невидими обществени взаимовръзки, които предопределят поведението й. Те я правят зла. А иначе тя си е много добра даже.
И според тариката Сартър / Жан Пол, дърт комуняга, между другото/ жената не би могла да бъде зла. Няма добро и зло. Има само временни, мигновени прояви на битийността. Човекът е различен във всек миг. Тези мигове не са взаимосвързани. Няма отговорност. Има ексистензиализъм, нали разбираш. / То никой не разбира, ама всички се правят, че /
Та да не изброяваме всички течения и подтечения на моралния релативизъм. Те всъщност са неизброими.
Днешните негови последователи, например, без дори да осъзнават, че са такива също биха казали, че оная служителка / или сестра, или каквато там се води / не е виновна сама по себе си.
Ще кажат най-вероятно, че е виновна е здравната реформа. Или политическата класа, защото не е осигурила на сестрите добри заплати. А може общината да изкарат виновна. Или министерството на здравеопазването. Или пък Европа, която се чуди как да ни прекара със своите закони.
Въобще всички морални релативисти, които гордо се самоназовават либерали, отхвърлят личната отговорност.
Според тях човекът не е отговорен за постъпките си, защото те са обусловени. Предопределени от обстоятествата. Обстоятелствата са виновни, не хората. Обстоятелствата трябва да променяме, е не добрия и невинен по природа човек.
Какво значи трябва да направим с оная добра, невинна по природа женица, която измъчи майка ми ?
Ами трябва да се погрижим за нея. Да й повишим заплатата. Да й създадем по-добри условия за работа. Да й дадем възможност да напредне в службата. Да я пратим на психотерапия, че да се отърве от подсъзнателните си скомини и задръстъци. И да оправим здравеопазването като променим законите.
Това казват либералите.
Аз пък казвам, че просто трябва да й се ударят осем шамара.
Защото съм засегнат, несъмнено. Но и защото съм привърженик на моралния императив / Кант/. Тоест на нравствената повеля. Нравствената повеля според която човек е отговорен за делата си.
Ма бил изнасилен като дете, ма бил имал лоши приятели, ма бил ритнат от магаре, ма живеел в краен квартал, ма главата му била репонеста, пък заплатата му била малка, няма значение. Щом е с всичкия си той е отговорен.
Нравствената повеля изисква от нас да спазваме законите начовешкото съжителство без да се оправдаваме с обстоятелствата.
Защото поведението ни не е обусловено от тях. Ние имаме избор. Това е част от нашата божественост, макар че сме хора. И сме отговорни за своя избор. Това пък е част от нашата човешка същност, макар че сме богове.
И следователно нищо не оправдава злото на оная сестра от 20-та поликлиника в Борово.
Тя си заслужва осемте шамарите.
Не знам защо са точно осем.
Но много добре си ги представям. Представям си как я замъквам в задното дворче на болницата и й шибам осем шамара един след друг. С всичка сила почти. Преставям си как шамарите плющят по зачервените й бузи. Представям си как в очите й се появяват сълзи. И никак не ме е срам от тези представи. Те не са извратени. Те са следствие на обоснована ярост. Шамарите в случая биха били възмездие. Биха били справедливи. Биха имали смисъл.
Защото злото може да бъде спряно само със зло.
И след шамарате онази гаднярка щеше да стане добра. Или щеше само да се преструва на добра. Но при всички случаи нямаше да смее да причинява злини. Щеше да знае, че има възмездие.
Другият начин е в тази поликлиника да се въведат някакви правила.
С хора, които отговарят за изпълнението им.
Само че това е възможно само в страни със стара и развита култура.
Не е възможно в страните от Африка, Азия и Латинска Америка. Не в Либия. Не и в България.
Макар че България има едно предимство пред онези страни. Член е на Европейската общност. Което значи, че ние можем да извикаме европейски комисари и наблюдетали, за да следят какво става из болниците ни.
Тези комисари и наблюдатели биха могли да накарат медицинския персонал да почисти гадната, мръсна, отвратителна болнична тоалетна, например.
Знам, че е обидно да викаме на помощ европейски комисари, защото сами не можем да си избършем задниците. Знам че мръсната тоалетна /клозет, нужник/ е част от националната ни идентичност. От националното ни своеобразие на което много държим. Защото тъкмо по нужниците си личи къде свършва стара Европа и откъде започват новоприетите балкански членки.
“ Че защо трябва да се чисти нужника – дума българщината – нали той затова е нужник, за да е мръсен.
Аз пък заменям всичкото ни национално своеобразие за една чиста болнична тоалетна. За един свестен болничен нужник. За един приличен болничен клозет.
Природонаселението, обаче си държи на своеобразията. То не се чувства унизено от гадните, мръсни, отвратителни болнични нужници.
То се чувства унизено от посещението на Буш. Щото не могло било в неделята да влачи на воля мазните си провиснали телеса по иначе приветливите и изчистени до блясък софийски сокаци.
Горди сме хора ша знаеш. Не го щем Буш. Искаме си затоплени във вода животински вътрешности, наречени шкембе чорба. Искама си шльоковицата. Искаме си също...но хайде стига толкова. Само още три-четири изречения.
Аз пък уважавам Буш. Той ми харесва. Той е единственият световен политик, който не се притеснява да казва : “ Това е зло”. “ This is rong”.
И много често го казва. Той е май единственият световен политик, който следва старата, изконна, старозаветна нравствена повеля.
А либералите се пукат. И комунягите се пукат. И всякакви подобни се пукат.
Тоталитаризмът, обаче, е зло. Иракският тоталитаризъм е зло. Саддам е избил певече от двеста хиляди души. В Ирак има сдружение на хората с отрязани езици. Езиците са им отрязани, понеже са говорили срещу Саддам и режима му. Те са повече от 20 000 души. В Ирак се отнасят с жените като с говеда. Така е и почти в целия мюсюлмански свят. Злото може да бъде спряно само със сила. С шамари.
Но млъкни сърце.
И без това малко хора ще дочетат написаното дотук. На малцина написаното ще е любопитно. Малцина ще се съгласят с мен.
Благодаря все пак на тези, които имаха търпението да прочетат всичко и да се опитат да ме разберат поне.
Toi, l’etranger quand tu mourras
Quand le croc-mort t’emportera
Qu’il te conduise a travers ciel
au Pere eternel
10.06.2007 18:10
А от къде знаеш каква е тази жена, а ако има и деца? А знаеш ли колко получава, тя себе си не може да издържа, а какво остава за децата и примерно?
А за какъв се взимаш ти за да съдиш хората?
Жалко е че си изчел толкова философски трудове, и въпреки това си си останал ограничен и догматичен!
според безумната ти логика всеки, който не получава достатъчно нормална заплата е в моралното си право да те ебава, както си иска? и ти няма да се сърдиш, ама честно?
10.06.2007 18:44
Иначе поста е толкова обективен,че се учудвам на търпението и великодушието на потърпевшия!Аз съм по-емоционална и експанзивна-бих заформила едно женско шоу в "ХХ".Нямаше да има време да изляза...
А сатава ли въпрос за член на семейството ми "О,небеса!" стойте по-далеч!!
които си преживял.
Не бива да оставиш тази жена ненаказан.
Когато става дума за член на семейството ми съм безпощадна.
Иво, остави 4 шамара за мен! Не съм удрял жена, но ще се пробвам. Le bien- faire vaut mieux que le bien-dire!
Поздрави и от мен!
Какво точно предизвиква покварата и как да се борим с нея е труден въпрос, поне за мен. Има я покварата и в доста високообразовани и изтънчени люде разбира се, но ми се струва, че най-податливи са хората откъснати от ценностите си и попаднали в нова среда. Като например тези новопопаднали в градска среда младежи от селата, които стават престъпници. (Като разкулачените младежи в лагера, за които говори Варлам Шаламов в Колимските си разкази, които много бързо се превръщат в попълнение за ужасяващата субкултура на “воровете”.) А как да се борим с покварата, не знам (а трябва не само да знам, но и да го правя). В едно със сигурност си абсолютно прав обаче—всеки носи лична отговорност за доброто и злото, което върши на тази земя.
Ето, там свършва Европа, Беров-там, при заключените кенефи в учрежденията. За културата на една страна можеш да съдиш по кенефите-старо като Библията ,но вярно клише.И където затворите и арестите са направени да смачкат човека, да го унищожат. За да улеснят разследващите, които да отчитат все по голяма разкриваемост и победа на справедливостта.
Където малките човечета повтарят големия човек-нагоре мажатт, надолу газят. До дупка!
А социализмът си го знаем-Солженицин го е описал добре. Чел ли си разказът му „Дясната ръка”
Та този чичко Райх(някой път ще си поговорим подробно за него) обяснява, че не сестрата е била изнасилена в детството си, ами че обществото на малките хора винаги се изражда в някакъв тоталитаризъм, но и че то също формра хората. Демек, малките човечета си правят такова общество, което да е като тях самите, но и после то, рисува върху съставните си клетки-семейството. С други думи, има равенство между трите компонента- малкото човече, семейството, обществото. В първите седем детето копира чертите на родителите, а в следващите, при репресивниобщества-характерът на обществото, неговите черти. В училището децата трябва да получат адекватно на живота образование. Но да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Но ако родителите ги няма, или възпитават в репресии, либидото на децата(жизнената сила) се обръща навътре и стават разни неща, познати, грубо казано, като комплекси, страхове. Възпитанието е вид репресия. Но и безпаричието е репресия. Тоталитарното семейство в тоталитарното общество получва винаги точно определен резултат във възпитанието на децата. И точно определени възрастни- сетне. На които се е сринал активния организиращ реалността принцип, находящ се в лявото полукълбо-това се получава, когато отсъства бащата в първите седем. А за цели поколения бащата беше Партията. Така се раждат и възпроизвеждат малките човечета, които пък сетне си избират …Ражда се властта на Злото. Забележете реакциите:ами излязал си мухльо, ако бех язе, щях да омета с нея офиса. Можеш ли да ометеш осем милиона малки човечета? Да им шибнеш по 8 шамара? И те ще се оправят-да? Та малко ли ги аргасва живота? И ще се оправят-в някой друг живот, в някой друг свят..Справедливостта на Кант е за него, другия свят-за този е страданието. Злото не може да бъде спряно със зло, запомни това! Така, както тъмнината може да бъде прогонена само със светлина. Останалото е вид бойкоборисовизъм.А ти го наричай, както искаш...
колкото до шамарите...разбирам те защo чувстваш така, и си прав да го чувствоаш...насилието никога не е довело до нищо добро oбаче.
естествено, цялата ситуация не би трябвало да се получи изобщо, но..огромно значение има детството и как са се однадсяли с теб, бъди сигурен, че родителите и са също така злобни, нечовечни и нещастни хора (защото тези са такива).
рабира се, че има зло. лошото е, че няма навика да изчезва като му се отвръща със зло.
ПП Мисля си даже, че това послание струва, колкото стотици жалби, защото всеки, който го прочете (и който не е загубил способността си да чувства) ще види и усети злото в едно от неговите най-разпространени лица, ще потръпне и това ще го промени, макар и с малко, към по-добро (а от това и светът, който променяме с делата си в него, ще стане по-добър). Тъй че всъщност, като се замисля, Иво наистина е намерил правилния начин да удари шамарите—и то така, че да откънтят.
на злото не бива да се отвръща със зло; трактовката, че Буш е отвърнал на злото със зло в Ирак не е съвсем вярна; той просто влезе там, извади животното от дупката (дори и в снимките оттогава беше буквално същото) и го предаде на тяхното правосъдие, тоест - не е извършил никакво зло в отговор;
поздрави
10.06.2007 23:14
не за друго, ами "просто ей така" :)
Има много лица Злото - някои от тях са и красиви. Научил съм се - чисто практически - да не вярвам на хора, които нямат съзнание за съществуването на Зло. Те понякога са много добри, наивни - но повече от опасни...
11.06.2007 12:52
А иначе, лошотията, злината са в момента държавна политика у нас. И десет, и двадесет човека да бъдат уволнени заради безсърдечието си, то ще бъде изключение, ще бъде "въпреки", а не "благодарение" на обществените закони. Ако съвестта не шамаросва безчувствените , наистина трябва да отнесат шамар отвън. Но кой би търсил справедливост точно когато е най-уязвим.
Желая на майка Ви здраве, за да сведете до минимум срещите си с това хуманно съсловие.
И нещо по повод Буш. Съгласна съм с това, което пишете за него. Иска ми се, обаче, да чуя от него: "That is wrong" и пръстът му да сочи Путин. Но може би е прекалено утопично.
поздрави
михаела
Сигурна сьм че може да се намерят подобни 1000 такива случаи от болниците ни. 75% от сестрите, дори лекарите са с такьв злобен характер.
Вече повече от година майка ми редовно посещава едни известни софийски болници. И в тези места нещата са така.какви ли не неща ми се случиха когато водих майка на спешното отделение. Жената имаше сьрдечен удар а те не искаха са обслужат. Нито лекаря, нито сестрата, понеже без документ от личния й лекар, без подпис еди кьде си нямало да процедурат. А с майка как да намерим по нощите личната лекарка по време на сьрдечния удар ? Вдигнах им скандал, заплаших ги, обадих се на две три места: някакви доценти и лекари, които ги познаваха...след това вече бяха сьгласни да помагат. Така спасих живота на майка - аз бях на 18, а тя на 42. А ведньж писах оплакване до главния лекар на една болница за една медицинска сестра понеже тя не искаше по време на "почивката" си да инжектира някакви антибиотици, които спешно трябваше да се инжектират в серума на майка. После я уволниха.
Така че, действайте,мислете няма да стане само сьс шамари.
12.06.2007 14:37
Прочетох началото на написаното и не го дочетох. Просто защото се замислих. А след като попомислих, пак прочетох всичко барабар с коментарите. Няма да коментирам самото написано. Както винаги е отлично. Но за пръв път си мисля, че не си успял да уцелиш десетката. През цялото време имам усещането, че центърът на тежестта на разсъжденията ти е някак си отместен.
Да погледнем самата случка обективно – накарали са болен човек да направи няколко крачки и с това са му предизвикали допълнителна болка. В нашето ежедневие това се случва ежечасно, ежеминутно, ежесекундно. Някак вече дори сме претръпнали на него и направо не му обръщаме внимание. Кожите ни са загрубели. Или ако искаш да го кажа по друг начин – живият живот само леко те е потупнал по рамото да ти напомни за себе си. Всеки може да напише за много, ама наистина много по-страшни неща. Особено когато иде реч за здравеопазването. И между другото баш тук е страшно благоприятната почва за избуяване на популизма. Виждаме нещо много нередно и май не се замисляме по-дълбоко за причините му. Някой умник шляпне клише и айде природонаселението хукне след месията. Да, ама не.
От тук почва несъгласието ми с теб. Казваш момата олицетворявала злото – „отколешното, старото, извечното, изконното, пъкленото, библейското зло”. Според мен тя не олицетворява нищо, ама абсолютно нищо. И точно тук е проблемът. Зло, добро, състрадание и т.н. са все категории, чието осъзнаване ни прави хора и ни отличава от животните. Твоята мома хал хабер си няма от подобни неща. При нея усещанията са на животинско ниво. Та ако й шибнеш шамарите ще изквичи като бито псе и толкова. Даже не съм сигурен дали все пак някое улично псе няма да е по-умно. Лошото в цялата тази работа е, че твоята мома не е единствена. Деградацията на обществото и оскотяването са повсеместни. При това аз не съм толкова голям оптимист като тебе относно европейските кенефи. Вярно е, чисти са, но още по-вярно е, че като дойдат европейците на нашите мръсни кенефи серат в тях с най-голямо удоволствие и на воля. Опровергай ме ако можеш. И още нещо – не ти ли прави впечатление, че всички цитирани от теб мислители са покойници. Дори и любимецът ти екзистенциалист . За съжаление не си цитирал нито един наш съвременник. А това не ти ли говори нещо?
Абе с две думи – скапана работа.
P.S. Лично аз бих се радвал да срещна злото, което ти се е сторило, че виждаш. Щото с него си върви все пак доброто. Поне аз така знам.
Влади
12.06.2007 20:07
За текста.
Горд съм, че у нас все още има хора, които знаят, че Добро и Зло има и борбата между тях е вечна, има я от Първородния Грях насам и ще я има до Денят на Страшния Съд.
Що се отнася до моралните релативисти. Аз чета фентъзи и там се вижда кои са тези, които казват, че няма добро и зло.
Волдемор в "Хари Потър" и Императора от "Междузвездни Войни".
Образите им са измислени, но посланието на злото е истинско.
ПП А колкото до шамарите и жалбите, пак ще повторя, че според мен с това послание Иво е намерил най-удачния начин и да удари шамар, много по-силен и кънтящ от физическия, и да напише нещо много повече от една обикновена жалба. Тъй че, според мен е уцелил точно в десятката.
13.06.2007 21:44
==========
трябвало да й ги ударят!
това си е либерализъм,ктоже!
KAKBO връзва ръцете ///
завеждам родителя до дома и се връщам в поликлиниката!///
Тогава удрянето на шамар не би бил зло,а би
бил жест по възстановяване на моята представа за накърнена справедливост!
верно е ,че не можем да ударим на всички ,които заслужават по поне два шамара,но на тази бих могъл!
ако ме попита някой либерал,защо на нея не,а на някой натрениран
спртивен тип не мога-ще кажа,че за очевидни неща не ми се губи времето!
само си представете,ако всеки път,когато тази каже"не ми влиза в задълженията"
получи слюнка в лицеето през тезгяха ,колко красота би се внесло в живота ни!
това не е практически разум иво беров,
това е естетика,скритика на способността за вкус!!!
13.06.2007 22:06
navsyakude nyakakvi bulgarlivi selyanduri s telata si chak pokazvaha,kolko mnogo im e navredilo idvaneto na bush!
guneha se chupeha se,samo i samo da pokajat,che neshto im ubiva!
когато човешко същество имитира ,че го боли това е низко!
поне наистина да им бесхе попречило!
качих се в понеделник на маршрутно такси с номер 6 -мл 4 -люлин.пътувам до
центъра- по точно стамб/опълченска,където е М.О.Л-а.
пътниците бяхме 8,после 10,полсе 14..
за разлика от други понеделници,когато вътре става непоносими,един пърди,друг смърди,а аз си нося дезодорант на Диор за да направя поносим този фатален преход!
оня ден се пътуваше ведро!
обаче ,забележете обрата!
същите хора,които друг ден се возят натъпкани и унизявани като скотове
днес хранеха недоволство..вдигаха рамене,показваха негодувание.
писна ми да им слушам простотиите
като слизах казах!
-Искам всеки ден Буш да е с вофия,
ами ти пристигна 10 минути по-бързо от всеки друг ден..
(като се има предвид ,че заобиколи и премина по друг по-дълъг маршрутнотаксиджийски марше-рут!)
след всичко това не може да не се попитам какви циркаджии сме.
само преди 15г пред Храма "Св.Невски " хората викаха Юесей..
как ми се искаше да имам запис от онова посрещане на Гор.
да потърся тези лица днес и да тръгна тайно след тях .
и ако почнат да циркаджийстват ,да им кажа -1992 храм Св.Невски..ти да беше случайно там!???
14.06.2007 10:13
Zaplatata niama nikakvo znachenie. Chovek pri zapochvane na rabota podpisva dogovor spored koito srestu opredelena suma, triabva da izpalniava savestno opredeleni zavachi. Ako edna ot stranite na trudovia dogovor ne udovoletvorena e v pravoto si da go prekrati, i da si tarsi nova rabota ili slujitel.
Savet... Sledvastia pat vsemi tetradata i ia zanesi na maika ti...da se podpishe...
16.06.2007 08:26
16.06.2007 16:21
Напоследък почна да ми писва от евро цървули. Гледайте малко по-реалистично на живота.
19.06.2007 21:46
19.06.2007 23:19
02.07.2007 15:48
17.11.2007 15:16

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.