Нека пробием системата, калъпа, образеца, парадигмата. Шаблона. Темплита.

 Това, което ни е спуснато, натрапено, пробутано, подхлъзнато.

 Това в което участваме без дори да го съзнаваме.

За Системата / Калъпа/ се говорич често. Но много рядко му се дава точно определение.

  Май никога дори.

 И аз няма да точно определение на Калъпа / Системата/.

 Но ще го опиша по чрез образи

 Ето първият образ. Успял, улегнал мъж на около 45-55 години.

 Гладък. Зализан. Леко заоблен. С маркова синя риза. С подпухнали очи, но и ведър пооглед..

  Не знам защо точно такъв си го представям.

  Тоест знам защо.

  Защото е такъв.

   Бях казал в едно от посланията си, че има един калъп, който произвежда хора.

  Та този чичка е оттам.

  Той е прет а порте. Конфекция. Произведен от по образец. Излязъл от калъпа.

  Той някак е натрупал пари. Не много пари, но достатъчно.

 И иска да ги вложи някъде. Или да ги изпере, няма значение.

  Решава да си направи вестник. Или телевизионна кабеларка. Или мрежови страници / интернет сайт/

  Намира си изпълнителен директор. Или самият той се заема с тази работа.

  А после си назначава калдеринки.

   Калдеринките са вид градски птичета. Това е наименование, което един от най-добрите български фотографи – Джони – даде на младите, надъхани, нахъсени и сравнително не особено тъпи журналистки и репорки.

  Онези, дългобедрестите, дето все пърхат около политиците и известните хора, пишат за тях не особено тъпи дописки и правят с тях не особено тъпи интервюта.

 Не особено тъпи.

 И не особено умни.

 Неща, които се намират по средата.

 Посредата.

  Посредствени неща, тоест.

   Та посредствеността е винаги в средата. Само че

средата на посредствените неща среда пада все по-надолу и по-надолу.

 И с течение не времето посредствеността винаги сне озовава на дъното.

В началото, обаче, никой няма намерение да пада на дъното.

Нито пък да се извисява някъде нагоре.

В началото, оня, зализаният, благообразният, ведрият, добрият чичка има само едно единствено намерение.

Да спечели пари.

 И казва той на своите калдеринки / Дългобедрестите моми, които пърхат около известнити личности. Лично аз ги наричам пърхалки /

 Та той казва на своите калдеринки, калдерини, пърхалки и пърхали :

  - Вие сте млади. Вие сте готини. Аз ви назначавам. Действайте Работете. Творете. И ми спечелете пари.

 Това, или нещо подобно им казва.

  И те действат. Правят. Струват. Работят. Радват се. Или по-скоро кефят се.

 Кефят се, защото са млади, известни, готини и защото печелят пари.

  За чичката.

   Но и за себе си.

  Нищо лошо.

  Ама съвсем нищичко.

  Печалбата, обаче,  се получава така :

  Рекламодателите дават пари, ако има читатели, зрители и слушатели. Ако има посещения в даден отрязък на Мрежата / даден сайт/

  И тук нищо лошо.  Така се прави.

   Сам дето се завърта един омагьосан кръг.

   Сercle vicieux

   Описал съм го в едно от предшните си поослания / постинг/

  В днешното общество най – големият потребител е посредственият потребител. Онзи, който е следствие на средността.

  А средността е най-устойчивото състояние на каквото и да било.

 И с течение на времето каквото и да било придобива устойчиво състояние.

 И пада на дъното.

 Защото посредствеността купува пошлост и става още по- посредствена. Като следствие купува още по-голяма пошлост.

 Така се върти кръгът. Омагьосаният.

От въртенето на тоя кръг на пърхалките / калдеринките/ им се замотава главата.

  И съвсем си губят понятията за добро и зло.

  Ако въобще са го имали някога.

  Казваш им :

-  Това, което правиш е зло.

Те се пулят. Никой не им е говорил така. Досега всички са ги хвалили. Всички са им казвали, че са готини, страхотни и суперски.

  Затова в началото не разбират какво им говорши.

Но искат да разберат и не те напъждат веднага.

Питат. Люботинички са.

“ Какво ли иска пък да каже пък тоя чичка, като се прави на толкова различен от другите ? “ – думат си.

 Обясняваш им за омагьосания кръг. Те може би разбират. Или може би не разбират. “ Къде отиваш, може би ? “ – думат си.

 И не им се разбира дали разбират, или не разбират.

 Но успяват все пак да измислят един страхотен довод.

 Убийствен довод. Съсипващ довод. Зашеметяващ довод.

-   Ама нали така се печелят пари – казват те.

Това е доводът им

-   Тъкмо... казваш и ги поглеждаш многозначително.

Те пакат започват да мислят. В напрегната тишина сякаш се долавя тежкото скърцане на завъртяни в непривично движение и отдавна неупотребявани мозъчни чаркове чаркове.

Изведнъж пърхалките възсияват :

  - Ние така печелим пари, защото хората ни купуват. Искат ни. Търсят ни. Оценяват ни. Обичат ни. Имат нужда от нас. – казват те и на лицата им се изписва първично, неподправено и неприкрито щастие. Или по-скоро кеф.

-  Злото също се продава добре – казваш им. – Най-вече то се продава добре – казваш им.

-   Не може да бъде – възразяват те, вече с раздразнение. Хората не купуват лоши неща. Те не могат да купят нещо, което е лошо за тях. Те са добри. Ти си лош..

  Казват пърхалките / калдеринките/ и повече не ти обръщат внимание.

 Защото случайт е разрешен. Всичко е ясно.

Та така вървят нещата по Калъп. В Образеца. В системата.

 Това беше пример с вестниците, радиата, телевизиите и въобще се медиите.

  Но така е навсякъде навсякъде. В цялото общество. Не само в България, но най-вече в България.

Няма нужда от злокобни завераджий, които се събират в мрачни чертози, за да обмислят пъклени злодейства.

 Няма нужда от мрачни злодеи, които в тъмни чертози изработват пъклените калъпи за оскотяване на човечеството.

 Всичко се получава леко и неусетно. От самосебеси.

 По образеца. По калъпа.

 Собственикът печели. Калдеринките пърхат. Пърхалките се кефят. А онези долу купуват и също се кефят. Нямат нищо против Калъпа. Доволни са от него.

  Доволни са и нямат нищо против него поради една много проста причина.

  Мързел. Мързелът е причината.

 Когато живеят по калъп няма нужда да се напъват.

 Калъпът е удобен.

 Създаден е точно за тях. По мярка им е.

  ...

  Тоест не съвесм.

  В началото не им е бил по мярко.

  В началото леко ги е боляло. Когато са ги пъхали в него.

  В началото са чуствали леко неудобство. Леко потрепване на съвестта. Лека съпротива на разума.

 Но всичко това е било преодоляно. Забравено. И край-

  Хората са се нагодили към калъпа.

  Вече самите те са станали калъп.

  Повечето от тях.

  Произвеждат калъпа в който са били напъхани.

  И всичко им е наред.

  Обаче.

  Обаче не са щастливи.

  Доволни са.

  Понякога се кефят.

  Дори много се кефят понякога.

   Но не са щастливи.

  Чувстват, че нещо не е наред.

  И на могат да разберат какво.

  Дали разчекнати крака. Дали превити гръбнаци. Дали смачканите криле. Или изстъргания разум. Всички тези чувства, мисили, стремежи, възприятия, пориви, надежди и копнежи, които са били привити, смачкани, разчекнати и изстъргани за да бъдат напъхани в Калъпа.

  И на които вече е забравено дори предназначението.

  Защото са започнали да пречат.

  Да пречат,  вместо да възправят.

  Да се пречат, вместо да летят.

  Да пречат, вместо да мислят.

  Хора, нека разбием Калъпа. Системата. Образеца. Шаблона.

   Той се е вмъкнал дори и тук, в тези страници на Мрежата.

  Мрежата е последното може би убежище на хората, които искат да общуват помежду си без неговата преднамереност и условности.

  Без неговите лъжи.

  Той се вмъква и тук.

  Какво да направим. Как да го преодолеем. Как да го отхвърлим.

  Аз имам някаква представа. И ще я споделя.

  Но първо искам да го посоча.

   Да кажа “ Това е калъп” и нищо друго.

   Както Борис Христов беше казал за стената :

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената :
"Това е стена!" И нищо друго.

 

Та това ми е намерението. Да посоча Калъпа.

 Да кажа : “ “ Това е калъп “ и нищо друго.

 А после да предложа да се сдружим срещу него.

  И да се опитаме го пробием.

 Не да го разрушим, защото е невъзможно.

  Да го пробием. Или да го одраскаме поне.

  Пък ако не щете – ще си го разбивам и сам.

  И без това  друго май и на правя.

  ....

 А всъщност, както казват пърхалките може аз да съм лошият.

 Аз да съм лошият, а Калъпът да си е добър.

 Може...

 Аз пак ще си го пробивам.

 Или ще драскам по него.

 Не заради някакво всеобщо добро, а просто защото Калъпа не ми харесва.

 

Но, кой да чуе....

Това са стереотипите, моделите на поведение ако съм те разбрала добре това за калъпа.Всеки има свой модел, на който подържава.Във всичко.Като се започне от начина на обличане,прически,стил на живот най-общо казано.Твоя калъп си е една матрица.И е неизбежно.Трябва да сме индивидуалисти, да имаме свое собствено мнение,свой стил.Да но пробваш и като се разбиеш 1-2 пъти, караш по коловоза.Интересно ми се видя твоето виждане.

Супер.
Дали ще има някое печатно издание дето да иска да го публикува:-)
Блогсферата има редица неприятни страни, но има и свобода.Е за тези които я ценят.
Поздрави

заради всеобщото добро.

:):):)

Все някой чува, все някой се замисля. И вместо да псува и да стои на място си, просто си казва "няма повече". Може да не приложи "няма повече", а може и обратното. Трябва да се обозначава позиция. Да се казва добро-лошо, харесвам-не харесвам. Трудно е, щото отсреща е огромна сила, която е хлъзгава, няма добро-лошо, а само увъртания. И бълва денонощно писания, картинки и звуци, които побутват към чалгичката, ракийката, салатка и скандалчета по латиносериалски. Трябва човек да се качи на Витоша, да погледа облаците, да погледне в бъркоча долу и да каже това не е добре. Може някой друг да го чуе, да се окуражи и да се изкаже също.

Иво, калъп можеш пробие само отвън. Дорде си в него няма пробиване, няма и опит дори.
Колко хора са вън? Достатъчно за да чоплят, твърде малко за да пробият.
А може и да греша. Може някой ден да постигнат микроскопична дупчица, да се пръсне калъпа от налягането. Може. Дано.

Аз пък мисля,че може да се пробие и отвътре калъпа!Ако повече хора се понапънем може и да успеем.

защото говорим в преносен смисъл.Разчупвам стереотип,модели....А не пробивам.Да ви дам по една бормашинка или канго ако сте по-яки?

или просто Иво, не си сам ;-)

това не е хубаво.Не е сам се казва на човек който страда от раздвоение на личността.Извини се моля!!

Бленувам за прошката ви, обаче съм чувал слухове че с подобни фрази се изразявала морална подкрепа? Някоя друга очевидност да обясня в 26 буквения си коментар?

Може и море или океан. Мътен обаче.Мътен окЕан с мътни работи в него. И тук там островчета. С хора на тях. Едни такива хора, които като не са могли да понесат мътнотията в океана са запретнали ръкави и са си създали земя, на която да стъпят....Не знам как се пробива цяла система, но знам как го направих за себе си. Е, опитвам се да го правя. Заобиколих се със себеподобни и когато ми писне от мътнотията, свиря сбор. Или някой друг го прави...Срещаш се с хора ПРИЛИЧАЩИ НА ТЕБ за няколко дена, зареждаш се и ...се връщаш в мътнотията, тоест в океана. И когато някой вбесен от невъзможността да те вкара в системата те попита" Абе, ти пък от какво си доволен?" ,просто не изпитваш нужда да отговориш...ПОЗДРАВИ ЗА ПОСТА! Направо улучи с него в десятката. Поне за мен!

Поздрави за поста.Ще ти спестя разни глупости,които по принцип се казват като ти хареса някои пост.Лека вечер.

Почти непосилна задача поставяте, г-н Беров. Струва ми се, че този почти оловен кръг е неподатлив. Не толкова заради пазаруващите медии чичковци, които са напълно уязвими при действащи закони и независима прокуратура. А и щом държавата се справи с тях, чуруликащите пърхолетки ще трябва да си търсят друга работа. Мисля, че проблемът е в един трети типаж, който вече сполучливо сте описвал, и който е подхранващата среда за другите два. Става въпрос за всичкознаещия любител на шльокавица, за когото щастието е пооткрадне нещо държавно и вечерта доволен да хване жената отзад. Този същият, който воден от намирисващ на лук патриотизъм, просва на национални празници овехтелия трикольор до праните си гащи. Цитирам Ви неумело, по памет. При избори, този типаж "не им гласува на тия, щото откак дойде демокрацията всички лъжат ", или си набелязва някой, който да го "оправи". Има и още един тип - предимно градски, млади и отракани хора с прилични доходи, ни чули, ни видяли, ни помирисали що е комунизъм, които са придобили възгледи и възпитание в посткомунистическа среда. Те са "над нещата" и гледат със снизхождение на разни архаични понятия като ДС и антикомунизъм, както и на всичко, което не е "бизнес". Ето този бетонен Калъп трябва да се пробие, за да се промени Системата, но как се прави това - нямам понятие. Само едно ми идва наум - просвещение. Ние разчитаме на Вас, Вие - на нас, но като се огледаме, сме една шепа хора.
Малка част отзивите в блога Ви са учудващи с политическата си посредственост. Това в никакъв случай не може да промени факта, че пишете талантливо и убедително.
В края краищата сте един от малкото хора, на които може да се разчита за така необходимата промяна.
Поздрави
Михаела

.... където по средата е сивото. бялото е класика, класика е черното. сивото е стил. А какво е стил?! Стил е да бъдеш уникален, да имаш собствена харизма; да имаш излъчване, което да завладява. стил е да не си безличен. но какво е стил?! стил е онова между бялото и черното; между белия и черния стереотип. но и то е стереотип. стереотип->сиво->стил->калъп. какво е общото между всичко това?! това са думи; сиреч понятия или казано по друг начин това са обекти. обекти на една абстракция, наречена съзнание. обектите са онези маркери, в които едно съзнание "оперира". а какво е абстракцията?! абстракцията е онова, което се превръща във вид обект с недовършен интерфейс, който се допълва от други подобекти. и така една абстракция се превръща в друга, после в трета... цикъл, който води до..... цикъл, който започва от.... какво е цикъл?!
животът е абстракция както и всички калъпи, темплейти, заготовки, които го изграждат. самите ние за себе си сме просто едни обекти от една абстракция, ако щеш калъп... въпросът е ние ли я създаваме или тя нас... това е въпрос без отговор, както философската парадигма за яйцето и кокошката. от както човека мисли, възприема, интерпретатира той живее в една абстракция или тя живее в него, защото колко от нас могат да прескочат своето съзнание и да поглед себе си и другите отвън; за да кажат дали нещо съществува извън нашата глава. кой каза, че портокала е портокал и кой каза, че той е сладък; а защо ние всичките му вярваме?! защото, за да надградим нашата абстракция ние имаме нужда от ясно дефинирани обекти с ясно определно поведение и точни признаци за дефинируемост, но това не калъп, който те затваря.... ти сам се затваряш в него вместо да го развиваш. и не калъпа е виновен а онези слабохарактерните хора.... но не е ли това една форма на естествения подбор, на естествения ритъм на живота (а какво е то - живота?!). аман! от фаталисти! аман от хора предричащи лошия край (какво е край, на какво е край.... на живота?!.... а какво е живота?! какво е любовта?!.... какво си ти?!.... какво е цвят?!). а нали, за да започне нещо, друго трябва да прикючи; нали не можеш да спиш и да си буден едновременно?! а какво е времето?! лошият край е за онези със слабите душици, а за другите остава новото начало..... а пък трети като мен просто приемат това, което е около нас като нещо нормално и се стремят да намерят онова, дето ги прави щастливи както и хората около тях. би било хубаво всички да са щастливи, но нали слънцето не може да грее от двете страни на земята едновременно.... има и ден има и нощ..... а има и такива, които излгежда харесват да са не-щастливи.....
ivoberov, харесва ми призива ти! харесва ми как си го структурирал. харесва ми това, че показваш с "думи прости" матричността на обектния, на меркантилния даже свят. но можеш да бъдеш свободен живеейки в един от теб наречен "калъп", стига да успееш да излезеш от себе си поне за миг..... да излезеш от своя собствен калъп, защото без да знаеш границата къде е няма как да излезеш от нея. матриците са само и единствено в нашите глави.... радвам се, че има хора, който мислят вън от общия стереотип! радвам се и на деня и на нощта; радвам се и на усмивките на хората :).....
поздрави за ivoberov, макар и да не го познавам; и за всички, които мислят :)

невероятен патос, сега открих кое те прави добър автор - притежаваш изумителното умение да провокираш реакции. доста живи при това. дано да не изглежда странно - на мен ми е важен патосът, винаги ми е въздействал, затова говоря за него.
иначе...
иначе малко спонтанно ми припомни една случка. университетска такава. даже административна. два пъти в годината в СУ се случват едни по фолкорному "мръсни дни" (поне допреди две години ги имаше, не вярвам нещо да се е променило оттогава). това е срокът, в който студентите внасят семестриалната си такса. има някакъв срок и последните два дни от него са сред мръсните най-мръсните. през тези дни се заформя една безумна опашка, която се точи през 9в рати до десета, където се намира КАСАТА - едно гише, няма две-три (както някак ти се струва, че би трябвало да има). опашката е смешно интелигентна - студентите все пак са добре възпитани хора (както впоследствие ще стане ясно - по калъп), та никой не се блъска, бута, прережда и тн. просто стотици хора се нареждат и чакат към 4 (най-малко общо кратно - НОК) часа да им дойде реда и да въздъхнат до след половин година, когато Събитието се повтаря. та чаках аз така преди две години (мисля, че беше Последното ми Чакане за плащане на семестриална такса), когато мина някакъв мъж. даже мисля, че беше с дънкова риза (!) :) огледа смирената не много жужаща опашка от Нас, бих казала, че я огледа от край до край, но това е леко невъзможно, та огледа част от опашката и с патос, силно напомнящ твоя, ни заговори разни неща. жалко е, че не мога, но основната му идея беше, че не е редно, според някакво администратично недомислие, да стоим, чинно заформили опашката и с ужасно заспали физиономии тихичко да мрънкаме, че някой (не точно нещастната касиерка,която между другото при всички нерви, винаги се отнасяше учудващо любезно със студентите) ни губи времето. ама много време ни губи. та човекът ни се скара, че вместо да бъдем (звучи шаблонно, но не е, все пак извинявай) "будна съвест" и да протестираме на някое по-подходящо място, искайки Времето си, стоим тук и чакаме. викаше разпалено "хайде, де, помръднете се малко, вървете пред врата на ректора, на някой декан или направо пред министерството и покажете, че не ви се чака". поспогледахме се. май на някои им подейства. може на доста хора да им е подействало. на мен, например, ми. та явно сме се спогледали да проверим дали пък някой няма да тръгне към вратата на ректора или направо пред министерството. ама в крайна сметка на никой не му се стори докрай основателно да си изпусне реда и да върви през разни други врати. та мъжът ни огледа с малко погнусено изражение и си тръгна. след два часа ми дойде реда и си платих последната семестриална такса. ениуей.
дано да не изглежда глупаво, че точно тук разказвам това (сигурно щеше да пасне малко повече на един твой предишен постинг..хм). все пак, идеята ми е, мислиш ли, че като посочиш Калъпа, хората ще се пуснат от опашката? иначе,да, май наистина е Калъп.

не, калъпът не е добър. ти го знаеш :)...тази проза ми напомня за Валентин Пламенов, но е 1 към 1 - хард и трудно се смила от хората - продукти на системата.

браво!

хората създават системите, а не системите хора! само слабите остават да живеят в своите системи, защото те са обсебени от тях. "само слабите се опитват да подредят хаоса; силните живеят в него!". ако някой има интерес може да понамери нещо в интернет за теорията на хаоса където ще открие доста отговори за себе си и за останалите и където ще се породят множество нови въпроси. всъщност хаоса е една много точно и прецизно подредена математическа система от сложни уравнения. но не математиката е измислила човека, а той нея. :)

Иво, ами ти тук всъщност описваш как действието на пазара в среда от непросветени хора води до още по-голямо и пълно изпростяване. Нещо, което видяхме на живо как става още в ранните години на След-комунизма—и с бума на чалгата, и с идиотските комерсиалните телевизионни предавания, и с жълтите вестници, и с доста други неща, които сега са част от пейзажа, а при Соца не бяха (чалга поне нямаше по телевизията). Което показва нещо, което всеки би трябвало да знае, но което някои нашенски “десни” ентусиасти наивно забравят в безкритичното си папагалстване на “неолиберални” рецепти и идеологеми от Запада—а именно, че свободният пазар съвсем не винаги е решение сам по себе си. В стопанството например, за да действа пазарът е задължително да има перфектен правов ред в държавата (дето у нас го няма и не-перфектен). В медиите и изобщо в културата пък, за да дава добри плодове пазара (а не да води до все по-голямо изпростяване) е задължително да има достатъчно просветена публика. Тази публика не се създава от само себи си или от пазарни механизми. Трябва нарочно просветителско усилие за да се създаде такава достатъчно просветено публика и тук голяма роля трябва да има и държавата (ако тя самата е ръководена от достатъчно просветени хора разбира се). (Ще кажеш, не само или главно държавата, ами т.н. гражданско общество—и това е вярно разбира се, само че тука проблемът е как да създадем такова достатъчно просветено гражданско общество и да му дадем начален тласък.) Това “ляво” мислене ли е от моя страна и къде греша?

Много ми харесва посланието, но ми се стори важно да кажа, че логиката му всъщност противоречи на някои от редовните приказки на “десните” ентусиасти у нас.

ПП Между другото, тези неща за пазара и културата, ако не греша, са май от редовните критики на френските интелектуалци (и съвсем не само леви) срещу американското влияние. Много хора обвиняват точно комбинацията от свободен пазар и не-четяща публика за това, че масовата американска култура е това, което е.

BRING THE LABEL ,Suckers"F.CUK THE SYSTEM 2007"
grrrrvoooooooooooom-POISON!

http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendid=200184659

WE HATE THEM BECAUSE THEY KNOW,THAT WE KNOW THAT THEY HATE US
Steve Turner,Mudhobey,Live In Vien ,17 December 1989 ,U4 Club

браво, Иво! а на всички, включително и себе си, пожелавам да има повече хора като tata около нас :)

поздрави! :)

alexanderkolev, правилно че пазара води до по голямо изпростяване, но хората не са еднакви.Еднаквите пък не са свободни.

Пък и какъв е смисъла от насилствено наливане на култура.Много важно, че в едно ТКЗС на времето дошъл някакъв театър и бай Гроздан и бай Продан ще да си разправят за циците на главната актриса докато пасат кравите:-)

В същото време пазара и глобализацията създават допълнителни възможности за младите хора.

Предполагам Иво е писал с явното съзнание че ние нямаме истински пазар и монопола,в частност този в българските медии е изкривяване на пазара.

А и не е за подценяване и ролята на икономическото положение.Хората са бедни и това е една от причините примерно печатните издания да са с малък тираж.Особенно важи за провинцията.

И последно.Ако няма пазар кой ще определи кой колко е добър?Може би бюрократа?
Мисля че ти е ясно какъв е интереса на бюрократа.Тогава благоденстват само придворните близачи:-)

В културата, в истинската култра особено, пазарът не действа. Това дори и в Америка го знаят по-умните хора—тези например, дето са чели любимеца на Иво, Ницше—затова дори и в Америка има фондации, които спонсорират истинската култура. (Другото е долнопробна масова култура от рода на Титаник и Гладиатор с Оскари за най-добър филм—там и пазара си действа, ама мерси за такъв пазар.) Касите на тези фондации се пълнят главно от богати сноби с чувство за вина, които са натрупали много пари от пазара в икономиката (там пазарът действително действа, ако държавата е осигурила правов ред). И добре че ги има тези богати сноби, за да спонсорират истинската култура. Те, богатите сноби, обаче, не са се появили от само себе си. Някой им е обяснил, като са били в университета, че истинската култура е неизмеримо по-ценна от многото пари—те са го разбрали и затова и дават пари за култура. Сорос например, това го е разбрал в Лондонското икономическо училище. (Други основни неща пък са им обяснили още в семейството и в местната църква или синагога като деца.)

В България има много новобогаташи, но те няма да дадат пари за култура, защото са изключително прости, цинични и егоистични същества. Непросветени морални изроди. (Те ако не бяха морални изроди, едва ли биха успели да натрупат толкова пари в България.) С други думи липсва просветената публика. Твърдя, а и не виждам никакъв доводи за противното, че пазарът не може да я създаде тази просветена публика. Напротив, както струва ми се показва и посланието на Иво, пазарът в културата у нас води до все по-голямо изпростяване. Пример—чалгата, много популярна културна форма. Ако оставим пазара да оценява кое изкуство е по-хубаво, значи чалгата е най-хубава. Кой оценява, ако не пазарът? Истинските ценители. Много е не-демократично и снобско, знам, ама е така.

Ами " богати сноби с чувство за вина, които са натрупали много пари от пазара в икономиката" не е ли пазар?

Това не е само начин на финансиране на изкуството, но и на благотворителноста.Много е дълго и не ми се пише, но все пак...

Гледал някой крави и направил пари.Липсва му малко известност.На хората на изкуството им трябват пари/или за някаква благотворителна цел/.Просто си подават ръка.
Чисто и просто като къпан милиционер:-)

Тук какво става.Колко пъти си виждал лицата на блоготворители?Колко пъти от събраните за изкуство или благотворителност са отделени средства за представяне на обикновенните хора?

Защо го няма, можеш сам да си отговориш.

За благотворителност има и още един разрешен в Америка начин.Хазарт.Пуската се томболи и после спечелилите пак са по медиите.Дори събирането на пари са превърнали в шоу, докато нашия закон за хазарта забранява подобни неща.

И не е вярно че в България има публика само за чалга.Пробвай лятно време да си намериш билет за Старозагорската опера когато изнасят представления в античния театър.
Операта не е най-популярна в България,но представленията са зрелищни и мениджъра им го бива.

А и каква култура ще е тая дето ще се разбира и консумира от всички.Такова животно нЕма по света:-)

Та пазара създава икономическото благосъстояние което пък изгражда останалото.Пряк път просто няма.Наливането на пари от държавата и липсата на конкурентна среда дава възможност на некъдърниците да оцеляват.Това пък е псевдокултура и е още по-лошия вариянт."Творците" от държавната хранилка създават бисери като "Води ни партийо любима" и допълнително оскотяват народа.

Нищо хубаво от световната класика не се е родило на държавната хранилка.
Сори ама факт:-)

Ща!

ivhigh

Аз от няколко години не купувам вестници ,не чета вестници,не и не,никакви просто!
От телевизията не мога да се откажа...заради "Дискавъри";Анимал"....редовно гледам "Евронюз"--но с голям скептицизъм...няма как--трябва да се научават новините отнякъде...защо не и от руските телевизии..."CNN"...колкото повече извори ,толкова по-обективна картина си сглобяваш сам...
Защото всичко започва ,както каза Иво от манипулираните медии.
.........Единствената свобода я имам тук .Благодарна съм ,че го има това пространство--надявам се да не го превърнем и него в една безплодна говорилня.
Готова съм да се боря срещу системата.
Хайде.!Много приказки не са нужни ,защото тук няма малоумници,а по-скоро балкански мързел ни държи сковани...та чак -оковани!

1. "Ами " богати сноби с чувство за вина, които са натрупали много пари от пазара в икономиката" не е ли пазар?
...
Гледал някой крави и направил пари.Липсва му малко известност.На хората на изкуството им трябват пари/или за някаква благотворителна цел/.Просто си подават ръка.
Чисто и просто като къпан милиционер:-)"

Не, не е пазар разбира се. И нито е чисто, нито е просто.
Пазарът е в икономиката, а не в културата.
Даването на пари за изкуство или благотворителност съвсем не винаги е сделка и мотивът съвсем не винаги е размяна на пари за известност. Трябва да допускаме, че и другите са способни на не-себично поведение—ако не можем да го допуснем, значи самите ние не сме способни на такова. Да търсиш себична мотивация за не-себичните постъпки е логиката на дявола (вж. Йов). По тази логика, дори ако раздадеш всичко свое на бедните, ти пак си егоист, защото търсиш сделка с Бога (земни блага за вечен живот например). Този тип логика е много популярен в нео-еволюционната теория в биологията и в нео-либерализма в икономиката. При нео-Дарвинистите този тип логика е доведен почти до съвършенство и пак е изключително лесен за опровергаване. За да покажа това, ще задам два прости въпроса.
Първо, защо е необходимо изобщо да има такова нещо като изкуството? Преспокойно можеше да има свят, където действат всички Дарвинистки закони, а такова беполезно нещо като изкуството да няма. Абсолютно нищо не налага съществуването му, ако следваме логиката, че за всичко има някакъв себичен мотив.
Второ, какво печелиш, като се наведеш да погалиш едно коте, или ако го нахраниш? Каква е “сделката” или “пазарът” тука?

С други думи, дяволската логика издиша винаги, когато напрaвим нещо без да търсим полза, ами ей така, от добро сърце или защото нещо необяснимо ни влече. Независимо дали ще се спреш да погледаш небето, да погалиш котка или ще вземеш да строиш катедрала. Даже ми се струва, че те и затова са ги строели тези пирамиди и катедрали, като знак, че разбират, че има нещо извън непосредствената полза—и че това нещо е по-важно от всичко. Мене пък един мой учител на времето ми каза, че човекът става наистина човек, когато направи нещо без да търси полза.

2. Набирането на средства за изкуство или благотворителност чрез хазарт е в основата си подобно на това да речем да си връзваш държавния бюджет като насърчаваш проституцията. Това последното се прави сега в социалистическа Куба (а даже и в достопочетни и надути “десни” държавички като Естония)—няма да се учудя, ако започне да се практикува и в България. Вече има такива предложения, за легализиране на проституцият и облагането и с данък, включително и от някои “десни”. То какъв е и проблемът с такова предложение, ако мислиш, че всичко е пазар и навсякъде има някаква сделка? За да загатна къде е проблемът ще цитирам два реда от посланието на Иво.

"Но успяват все пак да измислят един страхотен довод.
Убийствен довод. Съсипващ довод. Зашеметяващ довод.
- Ама нали така се печелят пари – казват те.
Това е доводът им
- Тъкмо... казваш и ги поглеждаш многозначително."


3. Никогa не съм твърдял че в България има публика САМО за чалга. Много се радвам за нарастващия интерес към операта. Силно се съмнява обаче, че скоро ще изпревари по популярност и приходи чалгата. Затава и твърдя, че пазарът е неспособен да определи кое е истински ценното изкуство.

5. Съвсем не «пазара създава икономическото благосъстояние което пък изгражда останалото». Това е много досадно и широкоразпространено забуждение сред т.н. «десни», което просто обърква причината със следствието. Напротив, точно «останалото»--законовият ред и просветеното гражданско общество (неща градени с векове на Запад)—са абсолюно необходимата осова, без която пазарът не работи за благото на обществото, а моментално се изражда в нещо мафиотизирано като у нас.

6. Никой не препоръчва «държавна хранилка» от социалистически тип за културата (тогава действаха един куп други фактори, като пълна диктатура и идеологически монопол, които сега ги няма). Необходимо е обаче културата да получи подкрепата, която ще и позволи да не зависи само от пазара, особено пък от такъв просташки пазар на култура като нашия, където най се харчи чалгата. Това важи разбира се и за образованието и се прави в много и съвсем не социалистически страни.

7. "Нищо хубаво от световната класика не се е родило на държавната хранилка.
Сори ама факт:-)"

Не, не е никакъв факт. Микеланджело например е работел и за Папската курия в Рим (теократична държава пар екселанс). Така че е работел и по държавни поръчки така да се каже—за изографисванео на Систинската капела например. Вагнер пък е бил “на държавна хранилка” от Баварския крал. Шолохов пък написва шедьовъра си Тихият Дон на съветска хранилка.

Пропуснах да спомена. Дълбоко и искрено ненавиждам комунизма (живял съм при него достатъчно дълго), но политката на държавно подпомагане на културата бе cъвсем правилна и необходима (макар и не в онази форма разбира се). Комунистите действително направиха опит за повдигане на общото културно ниво, пропит разбира се от тяхната пропаганда и промиване на мозъци по комунистически. Не знам дали театралните трупи са ходили толкова по текезесетата, ако са ходили добре са правили, но поне преводите бяха хубави, не като сега. (Погледнете например превода на Големият терор от Конкуест, издаден в библиотека Прозорец мисля, че и с подпомагане от някаква фондация—значи и пазарът даже не е виновен в случая, ами най-обикновената наша мърлящина или връзкарство—ами че то не може да се чете почти.)

Още нещо, съвсем неправилно е да се мисли, че истинските ценители на изкуството ги има само сред софийската и провинциалната образована и обезпечена младеж (СПООМ) и татковците и майките им, а бай Иван от текезесето никога нищо не ще разбере от истинско искуство, а само ще се радва на циците на актрисата. Истинските ценители са малко, но ги има навсякъде. Самочувствието на СПООМ, че е елита на нацията, а другите, дето ядат шкембе чорба и не знаят английски, са безнадежно изостанали простаци е смешно и жалко. Нали я виждам същата тази СПООМ, дето кисне пред най-новите компютри и пише по блоговете, какви глупости всъщност пише, едно нищо поръсено с английски думички. А нямат дори и извинението да са прости, бедни и необразовани (съвсем сериозно извинение впрочем). Хора с чувствителност към истинското изкуство може да има и в текезесетата. Някой убиец циганин в Централния затвор може да се разплаче от класическо пиано или цигулка. Това пак Ницше мисля, че го е разбирал великолепно и затова толкова е презирал самодоволството на бюргера. Сегашната СПООМ е увредена, технократска и самодоволна и май не ги разбира тези неща. Знаят да те напсуват на английски и да си играят с лаптопа, но не са чели класиката. Романите на Юго например, или Янко музиканта на Сенкевич. Раснали са по време, коато тези работи вече не се четяха, ами главно се играеха компютърни игри. Много, много жалко.

Иво, е стадно животно. Всеки сам търси собствената си Матрица, в която да намери сродни души. Човек се самоопределя благодарение на мнението на хората около него.
Някой горе беше споменал, че дори да се разбие матрицата, на нейно място ще дойде същата такава Матрица, макар и с различни условия.
Ако вместо чалга слушаш класика, вместо ракия, пиеш червено вино и четеш качествени анализи, това отново е матрица. Тя ще е също толкова лоша за любителите на чалгата, колкото сегашната - за нас.
Целият ни живот е изграден от матрици - различни по размер, по вкус...
Важна е мотивацията, с която влизаш в една Матрица. Представи си, че чичкото с ризката е мечтал винаги да има медия, в която да работи млад екип. Представи си, че младостта не е порок, а неопитността не е грях. Представи си, че благодарение на най-разпространената Матрица промяната може да се случи отвътре навън. Бавно и мъчително, но да се случи след време. Децата не започват да четат направо Кант.
В повечето коментари сякаш прозира тъга по "едно време". След 90-та година животът започна отново. Сега всички сме на 17 години - с люшкането между вкуса на масата и индивидуализма. Да ви припомням ли празните театрални зали в средата на деветдесетте и изчерпаните билите за месеци напред сега? Не очаквайте от обществото да порасне изведнъж, без да премине през пошлостта, разгула и евтините сензации.
Общество от интелектуалци не съществува и всеки има място под слънцето.

На пазарните ентусиасти, които твърдят, че икономиката създава културата, а не обратното (как чудесно си пасват с Маркс, между другото, по въпроса за определящата роля на материалните фактори:-)), ще си позволя да препоръчам един класически текст по темата: Макс Вебер, Протестантската етика и духът на капитализма (има варианти на заглавието). Анализът на Вебер е великолепен и изяснява и въпроса за причините и следствието, и обратните връзки (от следствието към причините). Сигурно го има някъде из мрежата на английски. Завършва малко плашещо обаче, с едни такива разсъждения за “желязната клетка” на рационалността и ефективността.

... свидетели сме на един процес на ново (въз)производство на една характерна за социализЪма социална среда, която в едно есе нарекох "посредствената класа".

Основни характеристики
- повече получава, отколкото изработва (и затуй е доволна на малко)
- повече научава, отколкото разбира (и затуй е преситена с "ценна" информация и културни претенции)
- закърмена в морална нищета, нарича падението си - достойнство.

За съжаление, това не е само български проблем. За още по-голямо съжаление, това е перфектна среда за нашите посредствено-ориенталски обществени нрави.

Поздрави, Иво!

повечето коментари не само са пропити с носталгията, за която говориш, но те са изпълнени с един бунтарски патос, който сякаш вече е модерен. всеки иска да променя нещо; всеки иска да разбива системата - да прави революция; всеки иска да поведе останалите...... и защо?! -> за да ги вкара в друга една система. за мен това е излишно хабене на емоционална енергия от иначе интелегентни хора, към които мога само да тая респект. и както казах по-рано не матриците създават, а хората създават матрици, за да могат да контролират себе си и своя "свят"; ако счупим тази... после какво..... всеки ще живее сам за себе си........ "голем кеф" ще да е това ;) безумните творци и набедени за интелектуалци искат да я счупят, защото матричното им съзнание е твърде слабо..... а те така напористо искат да видят какво ли има там отвъд и имат нужда от останалите, за да го направят. а там отвъд няма нищо, за да съществува нашето си "нещо"; защото, за да съществува нещо то трябва да има антипод или нещо, с което да се равнява. ако нямаше ден как ще знаем що е нощ?! или ако нямаше студено, какво ли щеше да е топло?! е обратното на нещо е нищо. какво е обратното на матрицата?! някои ще кажат свободата; а не ли матрицата на една свобода?! какво представлява изборът?! изборът не е душевен порив; изборът не е това, което съзнанието ти иска; изборът е онова решение, което правиш на базата на параметрите (и обектите), но които са част от онази матрица, за която си говорим. или с други думи матрицата ти дава свободата да избираш, но пък нали матрицата съществува само в нашите глави, тоест свободата си зависи единствено от нас! и от никой друг! и този, който не се чувства свободен значи има проблем със себе си; значи той е твърде слаб, за да излезе от собствената си матрица...... тогава какво иска той от останалите....... ?!
estrella, права си - хората са стадо; както и магаретата. с тази разлика, че магаретата живеят много по-спокойно и са много симпатични :) но хората могат да се усмихват и да бъдат щастливи. обаче всеки трябва да намери своето си щастие и да не се бърка на останалите, защото може би и те търсят своето такова. и не матриците са ни проблема, а самите ние.... понякога :)
be happy!

Съгласен съм с Ал. Колев
Невидимата ръка на пазара, която работи перфектно при продажбите на кисело мляко, гащи и фючърси, приложена при културата ражда чудовища.

Причината е гаусовата крива на разпределение на качеството на хората:

А) 10% непоправими първосигнални пещерни изроди, които не изнасилват и грабят само от страх ( а някои го правят)

Б) 15% Чалгаджии и простаци с голфчета - класически чалгаджии.

В) 50% посредствени във всяко отношение хора - чели са няколко книги (1 криминале, шифъра на Леонардо, мъжат и жената интимно, нерон -вълкът) и няколко десетки недовършени...

Г) 15% нормални хора с елементи на посредственост (Паоло Куелю...), грамотни, работещи, финансово независими, не се замислят много-много но имат някаква ценностна система. Аз ги наричам "Чалга-толерантни" и това май е доста изчерпателно определение.

Д) 10% "елит" , повече или по-малко качествен (в България поради липсата на родова памет е по-скоро второто), който е категорично против чалгата във всичките и форми и негодува или игнорира. "два свята - единият е излишен"

Числата показват, че "качествена" медия, култура, политика, музика.... може да се наложи по естествен пазарен механизъм само, ако:

1. група Д си повярва че има мисия и отговорност към нацията, а не се изживява само като "жертва"

2.Група Г бъде повлияна от Д да приеме част от нейната философия и да изостави своята толерантност към чалгата

3. Група В или поне половината от нея види, че е лузърско да си посредствен, готино е да си от елита и поне половината се задвижи в посока Г.

4. Групи А и Б винаги ще играят по масите, ще пребиват жените си и ще карата със 140 в насрещното. Въпрос на генетика... :(

Това за мен е единствения възможен "положителен" сценарии. Той по принцип е малко вероятен. А в България е невъзможен, поради силно некачествен елит, който е ерзац (по-същество е "висока Г-група")а) и изпълнява тази "функция" (или по-скоро не я изпълнява) само поради липса на истински качествен елит.

Все пак чудеса стават. В сръбско-българската война нямаме никакви висши офицери, но група млади капитани повикани от неволята извършват чудеса, да им се не надяваш...

alexanderkolev
Интересна дискуия, но днес е възможно да нямам много време.
И все пак не получих отговор на най-важните ми въпроси.

1. Какво е изкуство?
2. Кой ще определя какво е изкуство и какво не.

Щото без отговор на тия въпроси е безмислено да се спори за някакво неопределено понятие.

Аз не знам какво точно е изкуството и като почна да питам, кой знае защо се дразнят!
Знам обаче че изкуството не е нещо „заковано” и неподвижно.

Ето само някои мисли в нахвърлено състояние.

Спореда тебе „Гладиатор” и „Титаник” не са изкуство.Ами въобще киното изкуство ли е?Кой определя дали е изкуство?
Щото ако е изкуство, двата филма събраха доста награди, освен пари от прожекции.
Чарли Чаплин и първопроходците са правили филми за хората по панаирите.Елита го е сметал за зрелище за простолюдието.
И все пак ако е изкуство кое направи така че да се извърви пътя от панаирите до бляскавите кинофестивали?

Операта е изкуство, но в ония времена е било непрестижно да се ожениш за певица или актриса.Както и да е.
Операта е изкуство.Песните на Лили Иванова и Емил Димитров изкуство ли са?
Ако са изкуство Ъпсурд защо да не е?
Чалгата не я споменавам,защото е регионално, балканско явление и няма как да стене „изкуство”.Но латино музиката е навлязла дори в операта.

Ами джаза?Не е бил изкуство по памучните плантации.Бил е „чалгата” на черните роби.Ако е изкуство, кой го прави такова и му помага да извърви пътя от памучните плантации през гетата на чернокожите, до новото си положение.

Ван Гог изкуство ли е?Докато е бил жив е продал една единственна картина и е живял на издръжка на брат си.Не е много различно положението и на другите импресионисти./просто са ми слабост/.Някога са смятали картините им за цапаници, а сега са едни от тай-скъпо продаваните.
А графитите изкуство ли са?

Да свириш на флейта е изкуство.А на кавал или дудук?

Да пишеш поезия е изкуство.А фейлетони и детски книжки?А комиксите изкуство ли са?
Класическата светска литература стартира с „Декамерон”.Според тогавашните нрави това си е било абсолютно порно:-)

Кой ще определи какво е изкуство?
Според призивите за държавна хранилка, някой трябва да каже на кой да се даде.
Примерно за Елица и Стоян ще има, за Мишо шамара няма да има.Ами ако Мишо Шамара се ожени за щерката на някой големец.Има ли смисъл да давам примери с подобен тип лансиране?
Или може би ще даваме на всеки който се самообяви за „човек на изкуството”?

Каква е причината бюрократа да реши че ще даде на някой който ти считаш за добър писател, а не на унуката на някой политик от управляващата в момента клика.
Дали бюрократа ще даде пари за перфектно произведение което оплюва оправляващите или ще предпочете лизачите.

За да наемат Микеланджело за Папската курия, той се е наложил на свободния пазар в пряка конкуренция.Настоятелството го е избрало след като вече е бил наложен вследствие на поръчките за частни лица.Клиенти са му били богатите за времето си хора.Това е определило и известноста му и цената.

Държавни поръчки е имало и ще има.Без пазара обаче трябва да делигираме правата на избора на бюрократа.И не бъркай чалгата и регионалния пазар с глобалния пазар.Ценостите се определят на глобалния, а не на регионалния пазар.В противен случай операта никога не би била изкуство на балканите.Тя също тръгва от популярен тип музика.Не е наложена според вижданията на шепа хора.

И най-важния въпрос.
Каква е целта на изкуството?
Не е ли предназначено да задоволява някакви потребности?

За другото като ми остани време.

Прогресът на обществото винаги е мисия на елитите (научния прогрес - на научния елит, музикалния - на музикалния елит и обществения прогрес - на обществения елит) Елитът не е цел, а средство на еволюцията.

Изключенията са при Френската, Великата Октомврийска и Деветосептемврийската революции, когато "генетично увредените", взимат нещата в калните си шъпи...

А кривата на Гаусовото разпределение и законите на Мендел са толкова еднозначно валидни, колкото законът на Ом, независимо дали ни харесва, или не.

... току реша да се съглася за нещо с теб, и ти изпляскаш (извини ме за израза, с добро чувство е) в един кюп Френската революция и слизането на хиляда шумкари от "балкана", на който половината са се качили пияни предната вечер.

Мирабо, Лафайет - те "елит" ли са или "генетично увредени"???

В крайна сметка Френската революция води пряко до реформите на Бонапарт (наричан също "революционно чудовище"), без които съвременна Европа (а в някои отношения и САЩ) е труднопредставима...

Макар ,че става "говорилня" лека-полека....Нищо лошо до тук--нека ,обмяна на гледни точки между интелектуалци...Обаче ставате "тежки" за четене дори на самите себе си ,ако смея да отбележа.
Съгласна съм с Александър, за така нареченото от него общество" СПООМ".Много истина ,невалидна за всички ,но в голяма степен е така.И какво да се прави?!Те не четат, но биха прочели ,ако решат ,че е важно,защото са образовани ,могат да четат в оригинал-(твърде ценно преимущество)...Но са поставени в своите си капсулки и преди всичко трябва да се "излюпят" от своите си черупчици---кой да им помогне!?
..............................................................
Но оставете тая теория!
Вижте в новините ---"ЗАВЪРНАЛИ СЕ В КЪЩИ НАШИТЕ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА!"
Обаче ,пак-- за малко---този път, за ЦЕЛИ ДВА МЕСЕЦА!--Направо изпаднах в умиление ,та чак се просълзих...
И тъй като нещо не разбирам,но не се срамувам да питам,кажете ,ако знаете:
І.---КОЛКО ПАРИ НИ НОСЯТ ТЕЗИ СЪКРОВИЩА(гастролирайки нон`стоп по световните музеи)?
ІІ.---КОЙ,ПРИБИРА ТЕЗИ ПАРИ (ЗА КАКВО ГИ ИЗПОЛЗУВА --КЪДЕ И КАК СЕ ОТЧИТА--КОЙ КОНТРОЛИРА ТОВА)?
Забележка:
Не желая да знам колко приятели на България сме спечелили и колко чужденци са "открили",че съществуваме на картата(за това знам твърде много,та ми е достатъчно).

Иво, пише Ви един, който нормално не пише, а само чете. Просто не ми е работа да пиша. Преди да Ви разкажа какво ме хвърли от групата на войорите в групата на активните, ще обясня защо оттук нататък ще се обръщам към Вас на ти!
И тъй - ние не се познаваме или по-скоро Вие не ме познавате, а аз Ви познавам от писанията Ви. Хубави писания, които ми дадоха възможност да установя голяма доза сходство между Вашата торба с ценности и моята, започвайки примерно с любовта към почитаемия Бийтълс, която мнозинството от Вашите читатели разбира, и стигнем до симпатията към политиката на г-н Костов, която мнозинството дори на Вашите читатели не разбира.
И така прочетох аз горното писание и се питам: Защо Иво е написал това нещо? Защо ме призовава да разбием калъпа? Нима досега не е знаел този Иво, че всичко това е калъп, система, шаблон много грижливо замислен и осъществен? Не беше ли този Иво, който от всеки свой ред - независимо публицистичен или поетичен - въставаше срещу калъпа, системата, шаблона без да вдига деветосептемврийски лозунги? Аз ли съм си въобразявал, че Иво е против на дело, а не на думи?
Какво значи "Хора, да разбием калъпа"? Дайте да дадем? Да живее международното положение? Това ли значи?
Или значи, че ти, Иво, си загубил надежда (лошо) в съществуването на индивиди, които могат да те разбират и (съ)действат без лозунги и крясъци?
Или значи, че на теб, Иво, ти е пресъхнало изворчето (не дай Боже), откъдето черпиш ония думи, които, без лозунги и крясъци, докосват сърцето и обръщат душата наопаки?
Не знам. Нямам отговор. Дано ти да имаш! Но какъвто и да ти е отговорът, ако решиш да го споделиш с мен, не ми го съобщавай чрез крясъци и лозунги, щото съм алергичен.
Надявам се да не ме принуждаваш повече да пиша -не ми е работа. Предпочитам да чета.

... е в основата на социалните революции, независимо доколко са ни симпатични:)

"Средната класа" е мощен консервативен фактор, а ролята на един такъв фактор оценяваме единствено спрямо социалното статукво, което той крепи.

У нас това, което наричам "посредствена класа" е естествен стожер на статуквото и враг на реформите, дори да се облагодетелства ежедневно от тях.

номер 41 съм аз - симеон

Въпрос на Кредо (верую, по нашенски). Вярвам, че последната истинска революция е онази на Спасителя преди 2000г. (Иван Костов: "За смисъла в Обществото" сп. Разум бр. 1/2002г.)
Аз вярвам в еволюцията на обществото, при която качеството се надгражда върху опита, традицията и ценностите на всички предишни поколения. А Френската революция е меко казано доста оспорвана като ценност от днешната десница по света. Не случайно Консерватизмът като политически светоглед възниква като реакция на Френската революция.

Иначе, да се поизфукам, и аз съм завършил Френската, и то в класа с най-добър общ успех за цялата и история. (5,74)...

Всъщност hobbit, зависи от понятията. Струва ми се, че повечето от "социалните революции", за които говориш, всъщност са стъпки в еволюцията, случили се след дълго време плавни промени в нагласите, парадигмите (тая дума не ме кефи) и напрежение срещу статуквото. И като стъпки от еволюцията са изиграли своята роля. избирателно право най-напред на всички свободни данъкоплатци, след това на всички мъже - глави на семейства, после на всички мъже, след това и на жените....

Днес, когато медиите зомбират и напълно контролират обществното мнение, отново можем да поспорим доколко всеобщото избирателно право е добро, или зло. И дали наистина един неграмотен човек, който никога не е платил 1 Евро данъци и осигуровки и който не разбира изобщо за какво гласува (не знае дали за европарламент или за общински съвет, нито разбира смисъла на тези думи) е резонно да решава съдбата на общество, в което участва единствено като консуматор на "солидарност".

Дали очертаващата се диктатура на медиа-крацията не ни отваря очите, че класическата демокрация от 19-20 в. е загубила способността си да бъде щит срещу подтисничество

За изкуството.
Изкуството е нещо сътворено от човек, което въздейства на чувствата ни чрез красотата (понякога грозотата, с нещо по оста красиво-грозно във всеки случай). (Това току що го измислих.)

Има два възгледа за това какво определя дали нещо е изкуство и дали е добро изкуство или не: да ги наречем “релативистичен” и “абсолютистки”.

Релативисткият (“постмодерен” така да се каже) е онагледен от въпросите, които задаваш в коментара си. Според този възглед нещо е изкуство ако е такова според критериите на определена култура (в антропологичния смисъл на думата култура, общество с определени ценности) и тези критерии разбира се определят и относителната му ценност. Извън тази култура, то може въобще да не изкуство, или пак да се възприема като изкуство, но с различна ценност. Не можем да сравняваме произведения на изкуството между различни култури, защото те имат различи критерии.

Този релативистичен възглед е погрешен, макар и не съвсем погрешен. Приемам, че когато комшията слуша чалга, той удоволетврява подобни естетически потребности, които аз задоволявам с ноктюрните на Шопен. В неговата субкултура има едни критерии за това какво е хубаво изкуство, в моята други. Никога няма да приема обаче, че не можем да сравняваме ценността на ноктюрната с тази на чалга хитовете—т.е. че са еднакво ценни, всяко във своята си субкултура. Каквото е за мен Достоевски, това е за друг Стивън Кинг. Това твърдение е типична постмодернистка глупост.

Според “абсолютисткото” разбиране, изкуството е универсално и може да бъде сравнявано между различните култури, защото това дали нещо е изкуство, и доколко хубаво изкуство е, се определя не от културни, а от общочовешки критерии. Не от това дали удоволетворява стандартите на някаква общност, а от това може ли да въздейства на нещо универсално в човешата природа. Не че ще въздейства на всеки човек, но че може да въздейства на хора от различни култури (хора, които имат някаква специална чувствитеност, която не може да се обясни само с възпитанието, което са получили). Мен например никой не ме е учил или възпитавал да слушам класическа музика, а за ноктюрните не бях и чувал до преди две-три години. Кaто ги чух обаче и ме хванаха а гърлото така да се каже. Ето това е истинското и универсално изкуство. Въздейства независимо от културата. Престъпление и наказание не е Нерон и какво беше там. Има хубаво, има и грозно—и критериите за това не са относителни, както не са относителни и критериите за добро и зло.

Второ, за кой поръчва музиката.
Има отдавна измислени механизми и начини да се взимат сравнително по-обективни и просветени решения за това какво точно да се подпомага в културата (независимо дали от частна или държавна фондация). Нещата съвсем не стоят толкова грубо—някакъв бюрократ пита кой повече ще го хвали, за да му даде пари. Това по-скоро ще го направи частният “меценат”. Може да се субсидират опеделени дейности например, или да се освобождават от данък, или държавата или пък частни фондации да допълват това, което кандидатстващите вече са осигурили—най-различни механизми. Разбира се, че ще има и корупция и политико-идеологически натиск в някаква степен. Ако оставим на пазара обаче, тогава пък ще има абсолютен конформизъм—пишеш това, което мислиш, че ще се продаде, Нерон какво беше там, не съм ги чел и не ги знам тия глупсти. (А как се взимат решения за подпомагане на стопански проекти например—не се ли взимат пак от чиновници?)

Трето, Микеланджело действително си е бил създал име, за да го наеме папата, но да говорим за пазар в този случай е неуместно, както е неуместно да говорим за валидна статистика, ако имаме десет случая, на които да я основем. Прекалено са малко случаите. Ами, че те са били трима-четирима възможни кандидати и решението си е било съвсем субективно разбира се. Какъв пазар е това? А виж между регионалния пазар за чалгата и глобалния за филмчета като Титаник няма абсолютно никаква принципна разлика—достатъчно големи са и двата пазара, за да си действат пазарните механизми.

ПП Това, че Ван Гог не е бил ценен докато е бил жив, само ни показва, че ценността не се определя от търсенето. Сега струва милиони, защото определени ценители са го открили след смъртта му

ППП Мисля че, погрешно съм разбрал коментара ти за Микеланджело и не му отговорих всъщност. Да, прав си в случая, че е имало някакъв вид “естествен подбор” преди това.

Всяка революция се предвожда от дух на ненавист, отмъщение и убийство. Стихията, която я владее е антиличностна, т.е. унищожава свободата на личността, свободата на личната воля. Тя не приключва с възцаряване на справедливостта, а през смърт попада в ново робство. Дори целта да са свещените братство, свобода, равенство, революцията сама по себе си е страх, терор и ужас. По пътя към бленуван нов революционен ред се губи най-ценното - чистотата на човешкия дух. Така че единствено необходимата революция е личностната, в името на Човека, без жестоката намеса на революционната принуда в името на Хората. Наистина, най-великата, единствената такава се е случила преди 2000 години.
Считам, все пак, че текстът на Иво Беров предизвиква размисли в друга посока.
с уважение към дискутиращите,
Михаела

беше за стериотипите,моделите на поведение и матрицата която ги създава като по калъп? За това как да разбием порочната система на щамповане,формоване и клиширане?Това беше, на кой му се прави революция да хваща гората.Ние сме интелектуалци.Революция да, но в мисленето,поведението и начина на живот.))

Това за което пишеш се нарича „елитарност”.Наистина това е другия начин на разбиране на понятието „изкуство”.Това че е против разбиранията ми е едно на ръка/всеки има право на мнение/.Има редица слаби страни.За налагане на подобно разбиране, трябва да има съответния елит, който да е в състояние да го наложи.За елитите ще пиша после като отгоборя на Хобит.

Най-важното е че в едно демократично общество, елитите се сменят.Колкото пък икономиката е по близка до свободния пазар, толкова по бърза е промяната.
Обратно е при кастовите общества и такива със аристократични традиции.

Само няколко неточности в написаното.

Ван Гог е бил непризнат защото критерия за изкуство е бил друг.Това е края на класицизма.Появяват се различни течения, но не всички „пробиват”.Тези които сега го ценят смятат импресионизма за изкуство за разлика от предшествениците, които са го смятали за субкултура и цапаници.

Всъщност културата се мени и зародиша на новото винаги е някаква субкултура.Не всички субкултури обаче успяват да се наложат.Ето един факт, който пропускаш.

„Има хубаво, има и грозно—и критериите за това не са относителни, както не са относителни и критериите за добро и зло”.

Типична мнение за елитарния начин на представяне на нещата.Според мене обаче, твърде далеч от истината.Достатъчно е да се замислим за критериите за женска красота през годините:-)
Така се е случило, че ние приемаме едни критерии приети в Западна Европа.Прието е да се говори за „юдео-християнска култура”/ какво ли юдейско има,ама../.Света обаче не е само Европа.Азия и Африка имат много различно разбиране за „хубаво”.Достатъчно е дори дрехите им да погледнеш.

Ами добро и зло?
Това са категории по често свързани с морала.Той също е различен в различните култури и е повлиян от историческото влияние на господстващата религия.
В блога ми има писано за държавите на Шариата, но два бързи въпроса се сещам.
Добро или зло е да „съветваш” съпругата си с пръчката по задника?
Добро или зло са гей – сватбите?

Поради разтегливоста на горните понятия, съвремените държави ги избягват със законодателството.Добро е законното, лошо е незаконното.Така се гарантира толерантност към различните култури, без да се допусне сблъсъци и анархия.

Не можах да разбера как „ще въздейства на нещо универсално в човешата природа”.
Универсално като да е харесвано от по-голяма част от хората или универсално като нещо което все пак може да заинтересува по някой и друг процент в различните държави.
Щото на пазара всеки се стреми да открие възможно по-универсален продукт.Ако е толкова универсално, какъв е проблема с пазара.Повечето биха харесали такова нещо и пазара ще се отблагодари:-)

Това са слабостите на елитарноста.Слава Богу, нещата са по различни, защото щяхме да си гледаме татовите „културтрегери” докато сме живи.А това че все още не са се измели окончателно от публичното пространство, е един от критериите за буксуване на промяната.

Толкова за различните разбирания на понятията.

Няколко принципа на пазара.

1. Преференции за едни, автоматично водят до искания от други групи.

Това е една поука която всички трябваше да научат от историята довела до Виденовата зима.Сегашните управляващи я изпитаха върху гърба си като „клекнаха” пред исканията на шофьорите.Последвалата вълна от стачки само илюстрира думите на класиците на либерализма.

2. Всеки се кълне в пазарната икономика, но е против това да е в неговата сфера.
Лесно могат да се проследят исканията на шофьорите, учителите, лекарите и т.н.
На всички собствената професия е най-важна и всички са против реформи и въвеждане на пазарни принципи.

3. Пазарните решения са десни, а протекционистичните, са леви.
Другото е написано в „Интелектуалците и социализма” на Хаек.
И понеще голямата част от интелектуалците са леви,шапка свалям на тия при които разума е надделял и са минали от дясната страна на бариерата.Това не се отнася само за България, за съжаление.
Ами учителите които са против реформите, на какво ще учат децата ни?

4. Да накараш някой да плаща за нещо, което никога няма да ползва, се нарича грабеж.

Бай Гроздан никога няма да си купи книжка с любовна лирика или да отиде на опера.Да взимаш чрез репресивния данъчен апарат от него и да ги харчиш за дотации на споменатите изкуства е все едно да го принудиш да плати за тортата дето комшията му ще си изяде сам.
Това е вече въпрос на морал.Левичарския грабителски морал го допуска.За щестие, хората които почват да се осъзнават се увеличават.

Толкова по въпроса.Нека остане и за друг път.

Беше ми приятно да поспорим. Благодаря за интересния разговор. Пък кой знае, може след десетина години музикалната критика да прозре, че чалгата всъщност е велико изкуство, което заблудените сноби са недооценявали : -)

А Иво го моля за извинение, че отклонихме разговора. Зададеният въпрос не е лесен и затова май го отбягнахме.

И аз мисля че се получи добра дискусия въпреки че изкуството не е от любимите теми,а и малко се отклонихме от темата на постинга.

Всъщност дискусията е едно малко шоу и увеличава посещаемоста.Можеше да продължим като някой от коментарите го пусна като тема,но като не са ни изгонили още:-)
Така че не сме писали напразно.
Поздрави

с интерес и макар да забивате все по-надълбоко в един интелектуален ,направо патологично идеологически спор...все си мисля,че като ви се избистрят позициите за изкуството...ще слезете към земната повърхности ще поговорите за ...затворените хоризонти и как да се излезе навън.
От празни и безплодни спорове ,няма полза ,освен ...да си оправдаете бездействието.
..........................................................
Ще ви подхвърля пак нещо реално,макар да не се надявам да клъвнете...
Защо в бившия Съв .съюз изкуството продължава да е на почит и има пари за балет ,опера ,дори и за "плебейския "цирк...?!(това го казвам заради "бай ти Гроздан-защото той и на цирк няма да иде ,нито ще си заведе децата).От какво зависи всичко...от държавата ,каквато и да е тя(с лява или дясна политика)...или от народопсихологията ."Бай Гроздан " седи в парламента точно до "Бай Ганьо Балкански".А вие седите в тоя блог и разплитате теорията на изкуството от древността до наши дни?!Нищо лошо няма в това -карай да върви,все тая!

изкушавам се да кажа: "Ето, дори коментиращите постовете ви са се научили да пишат дълго, а да не казват нищо". Хи хи. :):):):)
Незнам дори дали е така. Дори не мога да прочета всички. Ето, това е днешното поколение. Но. Днешното поколение ви казва: "Бъди ясен, а не обяснителен!".

Нищо против поста. Страхотен е. Но коментари с размера на цял пост не мога да ги приема.

:):):):):)

Ivo:
D'accord, mais le terrible situation est que quand on veux boulverser le systeme (ou au moins l'ebranler), il s'arrive que c'est le systeme qui te casse la tete d'une facon qu'on n'oublie jamais. Et on aboutit a se demander s'il vaut les efforts et les sacrifices... etant donne qu'au lieu de battre contre un systeme omnipresent, on peut lui echapper.
Veronika B.

alison, да не би да предлагаш да станем като "бившия СССР.Ха ха.
Ако нататък ни е пътя по добре да се изнеса.И в Истамбул е по-добре от колкото при комунистите:-)

Цял ден котаракът дебне ,чака някое мишленце...добре ми дошъл,хвана се!
Знаех си ,че някой ще попита нещо страховито за комунистите...Превърнали сте ги във фикция тия комунисти ,сякаш са по-страшни от които и да било други политически чудовища!?
....Кой те тика към Съвет- юниона?Просто говоря за народопсихологията ...ония там обичат изкуството ,уважават го ,а държавния апарат ще не ще ,подкрепя културните институции....Има и още нещо---дали заради "тъп народ-слаба държава" или поради някакви други съображения ,но руските олигарси не дават вид ,че желаят сънародниците им да забравят що е изкуство.
Чувал ли е някой за руска чалга?
Толкова в защита на руснаците."Комунисти"-дрън,дрън...те много по-дълго са имали монархия и техния духовен елит не е "ерзац".
Нио,нищо лично,все пак.Просто ми писна да чета километричните дебати на тема: "колко дяволчета могат да се съберат на върха на една игла".

Изключително съм ви благодарен за коментарите.
Самото им наличие е вече пробив в матрицата.
Едва ли някъде из мрежата има толкова смислени и обосновани обсъждания. Аз поне не се сещам за такива. Дори не и в Медиапуул, която доскоро се водеше за сайт със сериозен форум.
Не отговарям на всички коментари, защото ако отговря ще се получи още един постинг / послание/
И ще се получи още един дълъг чаршаф надолу.
Но пък си запазвам доста от коментарите.
Затова като отговор до към края на седмицата ще напиша ново писание, където ще се помъча да онагледя това, което съм имал предвид като Калъп и пробив на Калъпа.
Сега само ще вметна, че не съм против пазарната икономика, тъкмо обратното.
Благодаря още веднъж на всички.

просто трябва да ОТВОРИМ ШИРОКО ОЧИТЕ, за да погледнем навътре: Кои сме ние, българите- граждани на България ли, къде са БЪЛГАРИТЕ?, Какво правим СЕГА, в момента за СЕБЕ СИ, ЗА НАС?, Защо все ДРУГИТЕ, ТИЯ ОТГОРЕ, ОНИЯ ОТВЪН са лошите? КАКВО ВСЪЩНОСТ НИ ОБЕДИНЯВА, защо ОТСВИРВАМЕ СЕБЕ СИ - та нима има само ЛОШО в нас? Защо не се обърнем към КАЧЕСТВАТА си, защо не ги използваме? Кое е разумното за България, за децата ни, за РАЗВИТИЕТО НИ, за внуците ни?

Стига с тая чернилка, стига ни мързя да отидем да гласуваме, СТИГА СМЕ КАЗВАЛИ инстинктивно "НЕ знам какво е, ама не е това", да се научим да мълчим, когато трябва, ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ОТСТОЯВАМЕ, КОГАТО Е ПОТРЕБНО - като ГРАЖДАНИ НА Република България - това е!
Светла Георгиева

alison,направо ми създаваш добро настроение:-)
За какво "фикция" говориш?Погледни управляващите.Погледни бившето политбюро и виж къде са сега децата им.

Аз обичам руската култура, книги, музика.Ама руския народ е едно, олигархията дето ги управлява и според тебе "мисли" за народа, друго.

Наскоро излезна закон който налага забрани в медиите да се плюят управляващите.Значи първо ти отнемат свободата на словото, после ти докарват синфоничния оркестър да ти свири:-)

Ами то и стадото като върви, овчара му свири:-)
И като си отиваш от този свят пак ти свирят една музика:-)

Мерси съм от такива "грижи за народа".

Москва е по-голяма от България.Нормално е да има много пари и съответно публика.В далечната провинция обаче, една "култура" ги е затиснала, не ти е на акъл:-)

И не е вярно че нямат "чалга".Имат но с друго име и са поне 2 разновидности/аз за толкова знам/.
Текстовете са им такива че "На теслата дръжката" е като детска песничка пред тях.

Ето ти един лек вариянт
"Ти си се напил като свиня"
/не можах да намеря "Наша Маша заболела":-)/
http://www.youtube.com/watch?v=N5VHofWZmwQ&eurl=http%3A%2F%2Fnio%2Eblog%2Ebg%2Fviewpost%2Ephp%3Fid%3D69713

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Ivo, kakvo stava s hostinga na oshte.info? Ot dosta vreme ima problem.

izvini pitaneto tuk, no mi e vajno da cheta i oshte.info

Към Нио.
Изненаданан съм да разбера ,че слагаш равенство между "Азис " и "Верка"...все едно Лили Иванова да пее дует или да играе скечове с "Азис"...Точно имах предвид това ,което ме прати да видя :руска естрада за масовата публика ,но правена с много пари..В бившите Съв. републики май артистите и певците,музикантите и акробатите от цирка, не се срамуват да правят ЗАЕДНО изкуство(в никакъв случай не мога да се съглася ,че е чалга това)за масовата публика.Тези концерти са далеч по-интелигетни дори с хумора си ,отколкото шоуто на Слави ,примерно.
Не ,не харесвам нито този травестит ,който все пак,отиде на Евровизия(което не е кой знае какво);нито плача за така ненавиждания от някои Съв. съюз.Ще го кажа много "симпъл"---славянофил съм,в това число и русофил,естествено.
И пак казвам--много пари се дават там за култура и това са пари, не на Серьожка- краниста,а пари на богати хора,които искат народът им да има ПОНЕ зрелища.Докато нашите мафиоти са толкова безнадеждно тъпи и алчни ,че нищо друго не могат да им родят мозъците,освен да правят конкурси за "миски" и все неща от тоя род...
Но какво да говорим за богатите в България---когато виж колко депутата ходят на театър или (смях,смях)на опера...а в художествена галерия!?....Изобщо не вярвам някой от тях да си губи времето по тоя начин....Именно ,защото са им толкова бедни душите ,затова и не могат да разберат това изречение:"дайте на гладния народ ,поне хляб и зрелища"...
За това ми беше думата.
...............................................................
и вече за всички е ясно ,че държавата и мафията тук са оплетени като змии в един змиярник и се топлят и пазят една друга ,а и хапят смъртоносно ,когато е застрашена някоя от тях...късат си опашките ...и така.
....................................................И човърка ме днес един въпрос за отстреляния пореден,но този път -президентски съветник:знае ли някой ,та да ме "светне " за какво са се съветвали в президентството с него?Явно е бил най-големият капацитет в някаква област,но в коя?!

Ами ако се хващаш точно за думата "чалга" то и ние нямаме блатные или кънтри:-)
Ама те нямат и "чорап":-)

А това кой какво харесва си е личен избор.Няма проблем някой да харасва руската олигархия, мизерията им която е в провинцията, Верка Сердючка,Азис...Свобода:-)
Аз примерно харесвам Ария и руските бардове.Включително и чеченските.
Това не значи че харасвам "тоталната държава".

Булат Окуджава и Висоцки.
Не искам конфронтация ,просто дадох за пример едни славяни ,бедни и голи повече и от нас (както каза ,в някои райони)...и за отношението на държавата (и олигарсите ,дори!) към финансиране на културата(па макар и да си знаят защо го правят,докато тук...не ми се говори ,направо ...пак стана дълъг мохабет ,без особена полза).
Ще се отправям към страната на сънищата ,но благодаря за вниманието ,все пак.Уважавам нещата които пишеш(нио),а и мнението ти ми е интересно ,като смятам ,че е обективно (е,с изключения,но така е с всички:"Каждьи пишет,как он дьишет").

и възпитано ,да не благодаря и на Иво ,че ни предостави своя постинг да си дрънкаме на воля.
Големи философи сме вс.тук,ей!
И още нещо .
Тук в тая държава ,политиците се страхуват да не би народа прост ,да вземе ,че да иде на театър ,примерно ,и след това да вземе да му се загнезди някоя неправилна мисъл в главата---"да бъдеш или да не бъдеш"...или нещо още по-вредно...Завирай се там,в дискотеко-скотобойната и --делириум тременс!

"знае ли някой ,та да ме "светне " за какво са се съветвали в президентството с него?Явно е бил най-големият капацитет в някаква област,но в коя?!"

- ey tova da ti go sdwvchat i polojat v chovkata, da me proshtavash, ne ti pravi chest. Kato te interesuva, shto ne pochete/popase malko info iz vestnicite.

M. Velev, osven che e swprug na Vesela Lecheva, e i edin ot nay-edrite sponsori na BSP. Nauchih go ot online-izdaniyata, ne ot MI-6.

Pozdravi i priyatna pasha ot men, Ekaterina. 7.

Ама говорете, аз чета и ми е много любопитно.
Извинявам се, че не се включвам, но си имам причини

Аз просто си задавам риторични въпроси...защото може би ,те, също засягат тая тема тук.
Но както казваш,каква съм аз, овчица ,проста!?Омръзна ми да паса ,та ще поспА.

..по едно време (щото почнах да я губя вече ,нишката..)
Калъпа.
Как да го избуташ това какавидесто нещо -българския гражданин от пашкула!?Дай му възможност да пие от изкуството и културата ,за да започне да мечтае за нещо по-възвишено от ...силиконови подплънки и лъскава кола!?
Тоя път ,вече ,край,заспах--утре, нов ден.....

alison,да не се опитваш да кажеш че сравнявам Булат Окуджава и Висоцки с чалга:-)
На Висоцки още си пазя плочи донесени някога от СССР въпреки че отдавна нямам грамофон:-)

Приказката ми е за насилственото отнемане на доход и трохичките с които държавата се прави на благодетел.Нещо като да те карат да плащаш за тортата на комшията, от която няма дори да си опиташ.Ако разбираш за какво става въпрос

Alison, shto ne poglednesh nyakoy filma na Egoyan? pravya ti predlojenie v sluchay che ne si me razbrala i si reshila da se zasegnesh ot neshto v dumite mi.

Ne si prava da mi pripisvash tvoi twlkuvaniya. Kazah, che te mwrzi da zadovolish sobstveniya si interes, a onova s ovcata si e tvoya duma. Kakto ti e kef, taka shte se samoopredelyash. Identichnostta si e licha rabota.

Ekaterina.

калъпът е обречен на вечен живот, защото е напълно безразличен към съдържанието си. и така ще си функционира до откат. и понеже калъпът не може да си измисли една по-висша форма на съществуване, затова има право на вечен живот.
ще поживеем, ще видим. ))

с грамофонни плочи!
Една позната прави от стари гр. плочи декоративни саксийки!?(което си е кощунство ...).Но като се замислиш...все пак не е като да ги изхвърлиш на боклука ....нещо като трансформация...изкуството се прелива отново в изкуство.
А ,Висоцки ,такава му е съдбата ...на какъвто и носител да го сложа(то не бяха магнети,касети,дискове и дискети....) ,в края на краищата все го крадат( в смисъл --някой без да иска го взема ,някой забравя да го върне...мистериозно изчезва периодически,но постоянно!).В момента имам и един резервен,знае ли се -за всеки случай.
А Ekaterina,нека да чете и между редовете,щом има претенции.
Аз пък претендирам да се пише БЪЛГАРСКИ на КИРИЛИЦА,ама коя съм ,та да го изисквам от блогерите---доста хора се оправдават ,че клавиатурата им не позволявала....може!Ние като почнем да че..пфу,грешка!--исках да кажа "ПАСЕМ", та не подбираме-караме наред!

Ivo, do you know what the Matrix is ;))

Sajaljavam, no njamam kirilica, a mnogo mi haresa texta, bravo!

da be, alison, ne mojesh da mi razporejdash kakvo da pravya. i ne se drazni, a ako naistina si ot Batak, vij filmite na Egoyan. armagan-ideya.
kakvo vijdash mejdu redovete? ne gledam prez tvoite ochi i sws sigurnost vijdam drugo. otkwde znaesh dali imam pretencii? NE SE zayajday, razvalyash si nastroenieto bez prichina, no kakvo shte pravish, si e tvoya volya. Ponyakoga vijdam kaleidoskopno, da znaesh. Apropos, pogledni oko na nasekomo, mnogo e krasivo. Kato shlifovan diamant. Ako ne vidish nishto, vzemi pomoshten ured. PRedstavi si samo - diamant na cheloto na edna grozna kosmata muha. ili na klyoshtav komar-izednik. Che dori i dva! No sega se seshtam, che ne swm vijdala okoto na svetulkata i na kalinkata, lyubimite mi nasekomi. No ako mi kajesh kwde sa ochite na vodnoto konche, cena nyama da imash. SHTe mi spestish pasane, a polzata za teb e, che shte mojesh da mi go natyakvash.

IVO! ISKAM SI OSHTE.INFO!

gornoto e moe,
Ekaterina. 7.

...че параноята тресе доста хора вече,уви.
И това ако не е духовна бедност,здраве му кажи!

alison,
dapostavyash nadrugite diagnozasi echistadiagnoza.Pitay nEkoy batko. Zatova predvidlivo se otdalechavam ot teb.

Ima oshte.info. Vsemi e edno nakogoezaslugata zatova,poluchava blagodarnost! Otivamda si docheta.

Ekaterina. 7.

Mnogo negramotno pi6e6 .Neuvajenieto kam drugite izraziava6 dori i po tozi na4in.
Na takiva ,kato teb im kazvam da se zastreliat v slepoo4ieto,za po-sigurno.Vijda se ,4e ima6 neizle4im problem sas sebe si.
Opitai da si sazdade6 svoi sobstven blog, a ne da parazitira6 varhu 4ujdite i da rasi6 glupostite si .
Preliva6 ot tiah ,no nameri othodno miasto(toaletna) i tam se oblek4i nai-posle.

(font decoration: superscript)

S.he..,
if you go I will surely die !

"Na takiva ,kato teb im kazvam da se zastreliat v slepoo4ieto,za po-sigurno.Vijda se ,4e ima6 neizle4im problem sas sebe si."

ot klaviaturata beshe - ne raboteshe kakto tryabva. no kato te cheta, naistina shte te preskacham - smeshni sa horata, koito gledat tolkova seriozno na sebe si.
Ekaterina.7.

Българите сме народ мързелив, гъзоблизещ и прост!
Лошото е, че това са любими действия на 95% от всички, които дори не се замислят дали има нещо друго.
Калъп се разбива само ОТВЪТРЕ!
това е единствения начин МИСЪЛТА да се превърне в ДЕЙСТВИЕ. иначе е безсмислено.

"Just how many centuries have we been
waiting for someone else to make us free?!?"

Здрасти!
Знаеш ли?...Не говоря много...предимно в амфибрахий го докарвам...:)
Просто...Всеки Божи ден вдигам летвата на себе си и пейзажа...
Дали, ако всеки?...
И ти се радвам!
Бъди си!

Иво, предполагам, че и ти си се натъкнал на тези две информации:
"Стояна Георгиева спомена, че службите проявявали интерес
към IР-адресите на някои участници и се налагало да им
се обяснява, че докато няма досъдебно разследване, не
може да им се предоставят такива данни. " - става въпрос за форума на Медиапул.

И на този линк: http://www.optimiced.com/bg/2007/07/13/strandja-to-speak-or-not/

Май твоят човек действащ по калъпа ще се окаже като ангелче пред един друг калъп, който ни е познат до болка. Не че генезисът на двата калъпа не е един и същ де :(.

Иво, предполагам, че и ти си се натъкнал на тези две информации:
"Стояна Георгиева спомена, че службите проявявали интерес
към IР-адресите на някои участници и се налагало да им
се обяснява, че докато няма досъдебно разследване, не
може да им се предоставят такива данни. " - става въпрос за форума на Медиапул.

И на този линк: http://www.optimiced.com/bg/2007/07/13/strandja-to-speak-or-not/

Май твоят човек действащ по калъпа ще се окаже като ангелче пред един друг калъп, който ни е познат до болка. Не че генезисът на двата калъпа не е един и същ де :(.

нормален=норма=среда=посредствен
нормален=посредствен
ни горе- ни долу...там някъде
като другите един вид.
КАЛЪП= да си като другите
имаме две възможности:
1.Средата а ни притиска
2.Ние да притискаме Средата

П.С.Изборът е наш.А и човекът в Каплъпа е като спящият ( с някои изключения)Не може а чуе САМ хъркането си.

1. Пошли, мързеливи, "Обаче не са щастливи.";
2. ;
3. признавам.
Вихра Йорданова

Ah, prostotija, prostotija...
A kato se napynesh da mislish i da govorish...

На мен ми харесва сивотата, харесва ми, когато всички са еднакви, елементарни и средностатистически.....
харесва ми да се различавам от другите!!!