Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2008 15:50 - Кацало за виолетови пеперуди
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5364 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2008 15:52


             Там нещата някак са се слегнали. Преди всичко въздухът. Той тежи. Не мърда. Щеше да бъде камък, ако не беше въздух. А не би трябвало да е така, защото там тече Струма. От нея би трябвало да повява хлад. Но не повява. Водата й тежи също като въздуха. И никак не се учудвам, че рибата не кълве. Не кълве, защото я няма. А я няма, защото в такава тежка вода просто им е зле. Неуютно им е някак. И аз не се чувствам уютно на брега. Но не заради комарите. Комарите са доста, но дребнички и не хапят жестоко. Търпят се. И се чувствам неуютно не защото рибата не кълве, ако въобще има риба в тая вода, разбира се. Това, че рибата не кълве или я няма, въобще не е предлог да не я ловиш. Истинският рибар може спокойно да лови риба, без въобще да я хваща. Макар че е за предпочитане да я хване и да си я опържи, примерно. Поне в България. В напредналите страни пускат рибата обратно във водата, след като я хванат. Целуват я, снимат я и я пускат обратно. Което показва, че да си напреднал, е доста трудно, а понякога и глупаво. Много трудно даже. Много по-трудно, отколкото да не си напреднал. Трудно е, защото напредването „сака напиняне”. „Оно секо нещо сака напиняне”, както е казал шопът, но за да напреднеш, се сака още повече. Та не заради рибата е неуютно тук (тоест заради това, че я няма). Нито заради копривата, която е оградила цялата река и стига до раменете ми. Спокойно мога да си мина през всяка коприва. Има си начин. Минавам през нея, сякаш я няма. Това е начинът. Разбира се, не мога да се размина с опарването. Но пък се утешавам с това, че опарването от коприва е полезно. Не знам за какво точно е полезно. Всъщност не знам дали въобще е полезно, но ми е приятно да си мисля, че е полезно. Защо пък да не си мисля нещо, което ми е приятно да си мисля. Още повече ако ми помага да мина през копривата. И не заради хората се чувствам неуютно. Пък и те не са толкова много. Клечат си там, където се очаква да клечат. Където е най-лесно за клечане, тоест. Въобще хората правят нещата там, където им е най-лесно да ги правят. Затова и нещата, които хората правят, са на такъв хал. На такова дередже демек. На такова равнище. Затова са замязали на това, на което мязат. Ето, един е домъкнал колата си точно до едно вирче. Да не земе да направи няколко крачки повече. Да не се мине случайно. И е примъкнал сгъваем стол тъкмо до брега. А покрай стола – всякакви удобства. Въдици, живарници, домати, сиренета, банички, бири и не знам какво още. Отворил е широко вратите на колата и слуша музика. Тоест не точно музика, а някакво сръбско с български думи. Из Кюстендилско често слушат такова. И няма нужда да гледам живарника му, за да разбера, че нищо не е хванал и никога нищо няма да хване. (Не че аз съм. Но аз пък може все пак да хвана някога си.) И освен това гледа лошо. Всички рибари, дето срещнах на това място, гледаха лошо. Не само защото не бяха хванали риба, ами защото подозираха, че някой им прави кал и затова не хващат. Някой, който хваща. - Как е колега, върви ли, върви ли? – пита подозрително почитателят на рахата и сръбската чала с български думи. И тук постъпих жестоко. Несправедливо и глупаво постъпих. Нечовешки просто. Някак си не по християнски постъпих. Не по източноправославному. - Ами намира се – отвърнах скромно, като придадох на лицето си успешно, жизнеутвържаващо и късметлийско изражение. - Мисля, че ако погледи можеха да подложат някого на разкъсване с четири коня, обесване с главата надолу, изяждане от лъвове, разпъване на кръст, насилствено обрязване и всякакви подобни неща, щях да заприличам на обезглавена турска християнка по времето на Нерон, или нещо подобно (малко тегава остроумица, ама не ми не напиня сега за нещо по-добро.) Та рекох му аз тия убийствени слова и почти тутакси съжалих за безсмисленото си жестокосърдечие:. „Ма защо излъгах сега „колегата”. Ми не можеше ли да му кажа истината? Да му доставя поне малко радост в тоя зноен безрибен ден. Да привнеса поне къс утеха в прояденото му от онтологични кухини битие, което дори гъгнивите маками на сръбската чалга с български думи не бяха в състояние да запълнят и осмислят. Нали сме нещо като „колеги”? Споделяме едно и също безсмислено, непривлекателно, наглед скучно и лишено от всякаква мъжественост увлечение. Макар и да не съм сигурен, че наистина една и съща причина ни е довлякла в тоя задух, между комарите и копривата, под тоя прихлупен и тежък въздух, за да клечим над една река, в която явно няма тъкмо онова нещо, което ни е довлякло тук. Аз лично се тренча в смешната клечица – плувка („плувка” – каквамила думасамо), защото очаквам от нея знак. Знак, че там долу, в тъмните, мокри, тайнствени подмолия на една друга среда, на един друг свят обикаля едно друго - тайнствено, мокро, непривично и много различно от човека създание, с което биха могли да ни свържат не само конецът и пръчката, съединяващи продупчените му устни с ръката ми, но и онзи неизследван, дълбинен, първозданен, вроден и трансцедентален, тоест предхождащ съзнанието ни, стремеж, който обединява биологични създания дори чрез насилствените отношения между хищник и жертва и при който тръпчивият и сладък ужас на тяхната схватка бива израз не толкова на победа, оцеляване и смърт, колкото на ликуване и утвърждаване на изтръгналото се от развалата (ентропията) и безвидността (в началото земята беше безвидна и пуста) житейско начало. Видяхте ли сега. Ентропия, трансцеденталност, всякакви житейски тайни и парапсихопатетоники, а вие си мислехте, че рибарлъкът е когато разни смотаняци клечат бадева по барите, щото са щурави и слободни. И не се мръщете на дългото изречение, ами вникнете в него и го разяснете на децата си, тъй като е съвсем вероятно като стана жив класик (което ще го бъде скоро), изречението да бъде включено в тестове за влизане в елитно (избрано) училище, и ако милите ви отрочета не издържат изпитите, то затова няма да е виновно родното ни образование, а вашата собствена леност и мисловен недоимък, които са ви попречили да вникнете в смисъла, дълбочината, своеобразието и изящната словестност на сложното ми изречение, за да ги разясните на иначе не толкова загубените си и дори любознателни и възприемчиви по природа отрочета. Сега засега обаче онази тайнствена спойка между между хищник и жертва, която да превърне рибешката плът в захранка на мисловната ми дейност, способна да твори сложни и достойни за изпитни тестове изречения, никак не се получава. Добре де, няма повече да ви мъча с изящната си словестност. Освен това, искрено казано, въобще не ми пука дали вашите отрочета ще влязат в отбрани училища или не. Ще го кажа простичко, с две думи само. Не кълве. Не кълве да му... ама няма да продължа, щото май станаха повече от две думи. Не кълве, най-вероятно защото ми прави кал някой от така наречените ми колеги - рибари. Или някой е пуснал разни гадости в реката и е разгонил рибите. Ще ми се да мине този някой, та да го изгледам лошо. И въобще да мине който и да е, та да направя същото. Никой не минава обаче. И ми остава само една надежда. Тоест две. Едната е и така наречените колеги да не са хванали нищо. Втората надежда е да ми клъвне все пак. Пръчката ми обаче продължава да се рее над Струма като… (ей, щях да кажа, като дух Божи над водата, ама се отказах, прекалено големанско би било… ) Та пръчката ми продължава да висне без полза над барата и върху нея започват да кацат виолетови пеперуди. Тези пеперуди изпъкват ярко с виолетовия си цвят над околния зеленаж и се реят над Струма като дух Божи над водата. (Ей, казах го все пак, ама пък може и да си е верно, кой би могъл да знае пътищата и проявленията Му.) Отлитат пеперудите, кацат, пърхат безшумно, трепкат, преобръщат се, събират се, раздалечават се и въобще изявяват в пълна мяра онова първозданно и трансцедентално житейско ликуване, което аз се стремях да постигна чрез взаимодействието между хищник и жертва. Все повече пеперуди започват да кацат върху въдичарската ми пръчка, тя се превръща в нещо като кацало за виолетови пеперуди, а тъпото ми клечане над барата изглежда още по-тъпо и вече придобива гротескови измерения (замязва на неумела пещерна драсканица.) Изведнъж забелязвам, че колкото повече се отдалечавам от надеждата да хвана нещо, толкова повече ми харесва гледката на пърхащите около кацалото за виолетови пеперуди създания. И започвам да си мисля, че това, което правя, не е чак дотам гротескно и тъпо, а е полезно и красиво дори. (Може би, едва ли не.) Виолетовите пеперуди явно се радват, че отнякъде се е появило едно кацало за виолетови пеперуди, което се е простряло удобно над водата, така че да могат лесно да кацат, да отлитат. И си мисля, че не би било зле и друг път да идвам, за да им простирам кацалото. Даже си мисля, че това би могло да ми бъде и работата например. И житейското предназначение едва ли не (може би). Идвам примерно в осем часа на работа, простирам кацалото за виолетови пеперуди над барата, на обяд почивам малко, защото е жега, после отново слагам кацалото, държа го докъм пет часа и после се прибирам вкъщи с чувството за изпълнен дълг и добре свършена работа. Наистина си го мисля това, честно… Та искам да кажа, че не заради пеперудите се чувствам неуютно тук. Напротив, много са си готини те, при това виолетови. И не мога да схвана защо ми е неуютно, въпреки че си падам малко вълшебник и ги разбирам тия неща. Тръгвам си обаче с тая неразгадана загадка. Минавам през близкото село. В края му има крайпътна кръчма. Спирам за една минерална вода. Кръчмарят е изненадващо любезен, може би защото няма никакви посетители. Питам го кое е това село. Казва, че селото е Прибой. И добавя, че се нарича така, защото някога тук е било дъно на езеро, а пък Струма пробила езерото и то се оттекло. И ето че може би се разгадава загадката. Някогашното езерото тежи върху тия места. Те са си негови все още. Не са обживени от реката. А пеперудите вероятно са твърде леки, за да почувстват тежестта му. Или толкова силни, че могат да я понесат. Всъщност вие може да отхвърлите това обяснение като прекалено измислено, нагласено и неистинско. Ми добре. Намерете си тогава ваше си обяснение. Нямам нищо против.
  А филмчето отдолу свършва така, защото накрая се подхлъзвам в тинята и падам.





Гласувай:
0



1. evrazol - Направо си откривател
01.07.2008 22:43
Помисли си само. Преди има няма 20 години, ако някой ми беше казал че работи зъболекар в мечешки резерват, щях да го взема за побъркан. Сега си имаме резерват. Нямахме мечки и секвестирахме циганските. И сигурно там си има и зъболекар.
Харесва ми тази професия - държач на кацало за пеперуди. В нея има бъдеще и дори сега да е смешно, след 20 го6ини може да стане престижна.
Аз и сега ползвам такова кацало, ама при мене кацат само нощни.
Поздрав!
цитирай
2. анонимен - Пеперуди, пеперуди...
02.07.2008 09:58
Водни кончета, г-н Беров, водни кончета... :)
цитирай
3. pilcho - Иво,
02.07.2008 11:12
истинско удоволствие е човек да ти следи мисълта!
цитирай
4. анонимен - Знаеш, че
02.07.2008 23:54
знаеш, че обичам да пишеш по този начин. Така си представям, че сме заедно на тези места и ни е хубаво
цитирай
5. анонимен - #В напредналите страни пускат р...
03.07.2008 16:57
#В напредналите страни пускат рибата обратно във водата, след като я хванат. Целуват я, снимат я и я пускат обратно. Което показва, че да си напреднал, е доста трудно, а понякога и глупаво. #

и контрите на куките трябва да са сплескани с клещи, така че куката да не законтря и да не разкъсва рибата. иначе рискуваш голяма глоба от рейнджъра и билета си. обаче ако изкараш 6-7 кг-ова щука с такава кука, официално ще те призная за риболовен евро и всемиро- гений, интелектуалец и квото там поискаш.*

освен това най-напредничаво можеш да задържиш 2-3 риби за скарата на открития огън, в зависимост от вида обаче - 2 щуки, например, но заради тарикати и лош опит по някои места нямаш право да задържиш бяла риба, защото е на изчезване - заради напредничавост какая та ресторантёрска и китайска в миналото, недалечното, пиняли са се доста, за да няма от този вид, с мрежи са напредвали, та да напредне и ресторантёрският бизнес

А пропо, колко струва билета за сезона

___________
* за развъда са ценни малките риби
цитирай
6. анонимен - Грешката е моя
04.07.2008 17:11
Този блог за лов и риболов ли е станал!? Егати майтапа! Бихте ли ми посочили някой политически.
цитирай
7. анонимен - greshkata e vyarna, po dario fo i ...
05.07.2008 08:51
greshkata e vyarna, po dario fo i vera mutafch.
#

p.s. a inache na ribolova nay-hgubavoto mu e da se lyulyash v lodkata i da primijash pred zaleza, eeeh, blajenstvo! s verni drugari i bira v kepcheto
цитирай
8. анонимен - Една
05.07.2008 12:08
Понакога, като чета такова слово, ми се иска пак да се родя... после... Може пък тогава да имам късмет да мога така да вълшебствам с думите... Но дотогава съм в публиката, да знаете, г-н Беров!:-)))
цитирай
9. анонимен - Трансцендентното кацало
23.07.2008 14:31
Неведоми са пътищата господни включително и за професиите...хе,хе...Щом като може да има професия политик, що да няма и държач на кацало. Първият коментар много го бива.
Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7973557
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031