Сценарий за българо-руски филм-катастрофа с елементи на безпримерен героизъм. Филмът е замислен като всенароден трилър, общодържавна тръпка, патриотичен екшън, политически хорър и социално фентъзи. Спонсор, меценат и продуцент -Йосиф Кобзон.
/ Не се препоръчва за слабонервни, припадничави, свръхчувствителни и умствено изостанали. Професор Юлиан Вучков се допуска само с придружител./
Картина първа.
Действието се развива на летище София, където има една гарга, вероятно пършива и един самолет Ту 154. Гаргата лети. Самолетът не. След няколко кръгчета из въздушното пространство на България, гаргата каца върху самолета. Самолетът проскърцва и казва.
Самолет ТУ 154 / на развален българо-руски/ : Ей, курице такава. Осторожно. Не ламай державную собственость.
Гарга / вероятно пършива/ : Не съм от тях. Не съм курица.
Самолет ТУ 154 : Много добре те знаю каква си. Курица не птица и България не за граница.
Гаргата /ядосано/ : Как да не съм птица, бе тенеке смачкано. Аз летя, а пък само за скрап ставаш. Върви да те претопят в Кремиковци, докато не са го продали на Жеваго.
Самолет ТУ 154 / гордо/ : Сега не летя, но если родина меня позовьот буду летать. И покажу проклятым империалистам, что руский самальот катастрофирает, но никогда не сдавается.
Зазвучава песента 17 мига от пролетта в изпълнение на Йосиф Кобзон. Гаргата си запушва ушите и чака да свърши изпълнението, за да каже на Ту 154, че бившият Съветски съюз се е разпаднал и да го попита коя точно му е родината. Точно в този миг, обаче пристигат механици, които поочукват самолета отук-отам, доочукват го оттам-оттук, смазват го набързо, позамазват го и най-накрая го подготвят за изпълнение на служебния му дълга. През цялото време на ремонта звучи песента „Ей ухнем” в изпълнение на Йосиф Кобзон.
Картина втора
Самолетът е готов за излитане. Първият и вторият пилот разговарят помежду си.
Първи пилот / към втория / : Разбра ли кого караме ?
Втори пилот / към първия : : А ти разбра ли на какво го караме.
Двамата пилоти в един глас : Ужас!!!
Настъпва многозначителна в която чувства се зловещия полъх на смъртта. Самолетът застрашително се разклаща. Двамата пилоти го уравновесяват за да не падне. Зазвучава песента „ Я люблю тебя жызнь в изпълнение на Йосиф Кобзон „
Първи пилот / към втория/: Почувства ли зловещия полъх на смъртта ?
Втори пилот / към първия/ : Да. И ако нещо се случи с нас бих искал българският народ да знае, че аз само ги карам. Иначе нямам нищо общо с тях.
Първи пилот: Аз също.
Двамата пилоти въздъхват. Самолетът застрашително се разклаща
Картина трета
С мръсна газ и скърцане Ту 154 се отлепва от пистата. Пред него се мярка пършивата гарга.
Ту 154 : Видя ли ма, гарго смотана, на какво е способен настоящий руский самальот.
Гаргата : Гааааааа – гааааа- гааааа. / В превод на руски – хааа, хааа, хаааа/
В граченето на гаргата й се долавя нещо зловещо, насмешливо и кобно. Звучи песента „ Черны ворон, что ты вьошся „ в изпълнение на Йосиф Кобзон „
Картина четвърта
Квартална кръчма. Няколко посетители обсъждат наболели проблеми.
Първи посетител : Ех, да имахме късмет…
Втори посетител : Какво, да ни падне джакпота ли ?
Трети посетител : Ако не е джакпота, поне да е Емел Етем.
Първи посетител : Може и Масларова, ние не сме расисти.
Втори посетител : Най- добре да ни пада ту едната, ту другата.
Посетителите се замислят. Внезапно третият посетител заявява.
Трети посетител : Няма нужда да е ту едната, ту другата. Само ту е достатъчно.
Другите посетители / : Какво ту ?
Третият посетител : Ту, бе, ту. Ту да падне.
Другите посетители най-после разбират за какво става дума, поръчват си по още една ракия, вдигат наздравица и в един глас казват:
Всички посетители в един глас : Да падне !
Първи посетител / като въздъхва / Да видим сега има ли Господ...
Картина пета
Самолетът Ту 154 героично кръжи кръжи над Азорските острови. Президентът Първанов героично излиза от пилотската кабинка и героично поглежда към придружаващите го лица. Те героично отвръщат на погледа му. Първанов героично си прочиства гърлото и казва не без чувство за героизъм :
Първанов / не без чувство за героизъм/ : Съобщиха ми, че е повреден колесника на самолета. Но няма защо да се вълнувате. Тъкмо ще видим дали има Господ.
Пътници поглеждат през илюминаторите, а главният редактор на вестник „ Труд” Тошо Тошев набира номера на редакцията и казва.
Тошо Тошев : Веднага пишете дописка! Диктувам :
Президентът Първанов героично излезе от пилотската кабина, героично ни погледна и ни успокои, като каза, че колесникът на самолета е повреден. Ние посрещнахме новината с безпримерен героизъм, защото тъкмо ще видима дали има Господ.
По радиото звучи песента „ Земля в илюминаторе” в изпълнение на Йосиф Кобзон.
Картина шеста
Двамата пилоти се опитват да се свържат с диспечера от кулата на Азорските острови,, но връзката се прекъсва от някакъв идиот, който говори на български. Диспечерът казва ядосано :
Диспечер / на английски/ : Ху из дъ факин идиот ху брейкс дъ ……
Гласът на някакъв идиот: И да кажете на Валерия Велева, че…
Внезапно ефирът се задръства от най-различни гласове, един от които женски и разговори на английски, български и българо-английски.
Глас на английски : Шат дъ фак ъп, енд фрий дъ спейс.
Глас на българо - английски : Сори, брато…
Глас на български / женски/ : Господин Тошев, а чий безпримерен героизъм да отразим първо – вашият, или на президента.
Глас на английски : Ю стюпид мадър факър уеър ар ю фром.
Друг глас на английски : Дей ар бългерианс.
Глас на български : Млъкни бе, човек.
Глас на английски : шат ъп
Друг глас на английски : фак
Трети глас на английски : шит
Глас на българо английски : Сега вече си фак мадъра.
Изведнъж всички гласове биват заглушени от Йосиф Кобзон, който запява „ Разцветали яблани и груши”
Картина седма
Действието отново се пренася в махленската кръчма. Посетителите са изпаднали в благодушно настроение и споделят мечтите си
Първи посетител / благодушно/: Ех, представяте ли си…Самолетът пада в морето и потъва на дъното. През счупените прозорци влизат пирани и започват да…
Втори посетител / прекъсва го/ : Първо не са прозорци, а илюминатори. Второ, на дъното на морето няма пирани, а има акули.
Първи посетител / благодушно / : И акули ще свършат работа…
Трети посетител / мечтателно / : Аз пък си представям, че на някой от тия Азорски острови има канибали. Самолетът се разбива на острова, всички остават живи, обаче канибалите ги хващат и ги..
Първи посетител / благодушно / : Първо да ги изпекат. На бавен огън.
Втори посетител / мечтателно/ : И да ги режат на малки хапки.
Трети посетител : Те канибалите си знаят работата, не са като нас, дето чакаме и търпим овце. Мен друго ме е яд.
Посетителите : Какво ?
Трети посетител : Яд ме е, че в самолета ги няма Станишев, Доган ,Кобургготски и останалите. А можеха всички да се натъпчат вътре…
Посетителите се замислят и въздишат.
Посетителите / с въздишка/ : Ех, няма правда на тоя свят…
В този миг по телевизията съобщават, че Ту 154 се е приземил благополучно. Всички изпадат в униние. Кръчмата се се изпълва с безутешна скръб и горестна печал. От телевизора Йосиф Кобзон подхваща песента „ Мне некого больше любить” :
Посетителите / с горестна покруса / :
Ех, няма Господ на тоя свят.
Появява се надпис „Край”
Докато се изписват имената на създателите, недоволен зрител се оплаква.
Недоволен зрител : Бамааму. Всички филми по света имат щастлив край, само нашият е с кофти. Българска му работа….
Зазвучава песента „ Шест кокошки съм заклала” в изпълнение на Данчо Айдъла.
Господ дава но в кошара не вкарва.
БНПоговорка.
и човекомразец, ама бивол за мезе на пияна компания не бива, Беров!
И на мен не са ми съпартийци ни Първанов, ни Кобурга, ни Станишев, ни Доган, ама човещина нямаш ли, бре антропоид такъв?
04.02.2008 21:21
Аз
04.02.2008 22:03
Ну, маладец...
(появява се Й. Кобзон и добавя "Пагади, пагади...")
04.02.2008 23:27
Да сваляме час по-скоро тройната ламя , за да поставим батко Бойко ли?
Иво, нещо батко Бойко не щеш да го навреш в самальота, май!?? Пък дори и само във фейлетонченцето си!
Иначе верно ,че тази тема не е : Примери за блестяща комуникация с непреднамерени медии. Ама все пак!
04.02.2008 23:52
05.02.2008 01:40
Той е специалист по семантика.
05.02.2008 15:45
:))
06.02.2008 19:46
Тези от самолета и коментар в кръчма не заслужават.
Идват избори....
Четох ти интервюто с Коритаров със много смесени чувства и чакам продължението за окончателен коментар. Дотук - нищо ново и заслужаващо доверие на този юнак.
Не съм в неговия "отбор". Предполам че и ти не си в "отбора" на разбрали истината "отвътре".
Предпочитам да знаме истината за ДС "отвън".
Виж, за Бойко съм сигурен че е в "отбора".
Да си жив и здрав
06.02.2008 22:29
07.02.2008 12:12
09.02.2008 21:42
11.02.2008 10:49
14.02.2008 19:24
16.02.2008 12:59
19.02.2008 15:02
защото свинете няма да се свършат. мръсните червени свине. и то не защото са силни или жилави или че в тях е правдата, а защото продължаваме да ги търпим. и ако преди ни караха да ги наричаме "другари" сега ни карат да ги наричаме "господа".
аз вярвам, че рано или късно ще свършим с тях, трябва да свършим. да ги няма. те си го знаят. и всичките пари, които имат няма да им помогнат.
25.05.2008 10:56

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.