Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2008 14:46 - Вълшебства, чудесии, картинки и една песен
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16277 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 09.04.2012 22:03


 Имаше такива чудесии в София. И сега ги има. Бели и черни вълшебства. Сиви също. Не и цветни.                                                                                     СИВО  Не и цветни. София е град на сивата магия. София е сив град. Подтискащ. Безотраден. Но не достатъчно безотраден, за да се превърне безотрадността му в местна забележителност. А пъкникаквостта му не е чак дотам никаква, че да се прочуе града със своята никаквост.                                                                           БЕЗОТРАДНА НИКАКВОСТ И ПАРЦАЛИ    Най-подтискащото на един никакъв сив град е, че неговата никаквост дори не може да се нарече подтискаща.  Една никаква столица на една никаква държава.  И тъкмо затова столица на вълшебствата.  Просто няма какво да ги засенчи. Вълшебствата не могат да си съперничат с веселие, празници, реклами, добро обслужване и благоустрояване.  Вълшебствата са като жените. Искат да бъдат единствени и незаменими. Искат да им се обръща внимание. На тях, а не на разни стъкла, парцали, светлини, барове, коли, вили, перални и къщи.                                      ТЕ СА НАВСЯКЪДЕ    Вълшебствата най-лесно се забелязват там, където нещата са никакви, посредствени и сиви. Иначе са си навсякъде. Вълшебствата де. Те са дори там, където няма никой и нищо.                                          УМНО  Трябва за нищо да не мислиш, за приемеш чуждите мисли и чуждото съзнание. Когато не очакваш да ти се случи нищо хубаво, всичко, което ти се случва е хубаво.                                                                                  ПАК УМНО      За да чуе другите човек просто трябва да млъкне. Да спре да си говори. Със себе си най-вече. Защото човек говори най-вече със себе си.                                 НЯМАЛО БИЛО СМИСЪЛ   Да кажем, че се сетите за някого и бихте искали да го видите. Но знаете, че няма как да стан и  не се надявате да го видите. Дори и не си помисляте, че можете да го видите. Тогава знаете ли какво се получава? Точно така.     Виждате го. В същия миг почти.                                                       КЪДЕ    Ами виждате го в София, ако сте в София, например. Някъде около Витошка, Патриарха, Славейков, Графа  и въобще из тия места.  Преценявах отначало, че може би човек предусеща тези срещи. Подушва другия, без да осъзнава, че го е подушил и затова се учудва като го срещне и  така се получава е вълшебството.  После разбрах, че всъщност не се получава така. И не може да се разбере как се получава. Защото е вълшебство. Истинско.                                                        …                                         Съждение
     Всичко писано дотук е откъс от една книга, която написах. Не сте я чели. Никой не я е чел. Тя не е издадена. И май няма да бъде. Издателите не ме харесват. Не одобряват книгата ми.  Отначало това ме подтискаше.    После си рекох, че не би трябвало.    Нали аз нищо не губя. Аз съм си чел книгата. Знам какво се случва. Дори горе-долу знам какво искам да кажа с нея. Другите не знаят. Нека те да се косят.                                    Злоба и омая
       А иначе в книгата описвам разни вълшебства. Като онова в предишното ми писание /постинг/ за Вакарел. Но там ставаше дума за черно вълшебство / магия/. Черното вълшебство на Вакарел. Може би затова доста от отзивите към това писание бяха черни. В смисъл гадни, тъпи и злобни. Ама не защото хората, които са ги писали са гадни, тъпи и злобни. Не защото повечето българи са глупави или злобни. Нищо подобно.  Няма такова нещо. Българите са умни, ведри, учтиви, изискани и възпитани. Те не мамят и не лъжат, а си помагат един на друг. Насърчават се. Никога не биха си изляли безименната злоба върху някой, който нищо не им е сторил.  Ако го направят то ще е заради черните вълшебства, не заради друго.                                       Само омая.   Сега обаче ще опиша едно добро вълшебство. Бяло. Чудя се дали да ни го нарека бяла омая.    Има близо до София омайни различни омайни места. Търся ги и ги откривам. Последното, което открих се намира между селата Боснек и Чуйпетлово, при е началото на Струма. Преди месец за пръв път се озовах там и се уплаших.    Истинската красота е плаши. Тя не е като в разните пощенски картички. С боровете, цветчетата и заснежени върхове в далечината.  Истинската красота често не е красива.    Като всичко истинско.                                                                   Срещи от 46-ти вид
Отначало си помислих, че там Времето е спряло. Също като при Вакарел. После разбрах, че наистина е спряло. Но не като при Вакарел. При Вакарел времето спира от изтощение. И от безсмислие.  А там времето се отбиваше, за да си поеме дъх. Да си почине малко, преди да продължи нататък. И да се срещне с други времена.                                Ъндърстендинг     Водата шумеше и не усетих как е приближила. Първо видях краката й. Бяха мургави. Излъчваха здраве. После тя вдигна дрехата си над колената за да преджапа водата.  Нямаше нужда да я вдига чак толкова високо. Струма по тия места е съвсем плитка. Вдигна си я високо, обаче. До средата на бедрата почти. Те бяха бели. Излъчваха младост и сила. А също и…такова де…ясно какво.  Зад нея светеше слънцето и не можах да видя добре лицето й. Но пък много добре видях усмивката й. Тя излъчваше.    Ами тя излъчваше същото, само че повече.  По усмивката й разбрах, че е разбрала.  Не мога да кажа какво точно е разбрала.  Всичко май. Дори това, че аз разбрах, че тя е разбрала.  По такива места хората се разбират.    Между другото нарочно пиша ъндърстендинг вместо разбиране. За бъда по-добре разбран.

                             Поява и изчезване

  -         Ти откъде се появи – попитах ? -         „Появи” – повтори тя и се напрегна малко сякаш да осъзнае думата. После още веднъж я произнесе, усмихна се /и това още веднъж/, поизвърна се и посочи на югозапад, отвъд реката. -         Да не си от Боснек ? – исках да попитам, но разбрах, че би било смазващо глупав въпрос. Въобще какъвто и да било въпрос би бил смазващо глупав. Тя тръгна през реката, но изведнъж спря и погледна някъде нависоко зад мен, сякаш чула нещо опасно и неприятно.  Обърнах. По обраслия с ниски храсталаци хълм нямаше нищо и никой. Но някъде горе откъм билото разбрах весели и заканителни подвиквания. Сякаш мъже викаха от дъното на огромен кладенец.  Именно разбрах виковете. Не ги чух.  Отново се извърнах към нея.  Нямаше я.                              Съкровища и правдини

Не знам защо, но веднага тръгнах нагоре, по хълма, откъдето бях разбрал подвикванията. Стръмнината беше покрита с ниски храсти, напечени камъни, непознати цветя, уплашени гущери и малки глинени отломъци. Тръгнах подир отломъците и стигнах до върха на хълма. Там имаше равно място с букова горичка и дупки под дърветата. Тук явно бяха копали иманяри. Глинени отломъци и чирепи бяха разхвърляни почти навсякъде. Огледах се. Прецених, че тук е имало някога старо кале /крепост/.  Не се възмутих от иманярите, защото се сетих, че не толкова далеч, над кладнишкия манастир „свети Николай” съвсем близо до хижа Селимица също има останки от подобно кале, обявено дори за местна културна забележителност. Там, при онова кале, обаче, нямо нито разкопки, нито иманяри. И посетители няма. Защото е вече частен имот. Тук, при мойто място, иманярите поне си бяха озорили да издрапат баира и да копнат плитичко за някой и друга пара. А оня там, вероятно някой местен дерибей, или политически хрантутник строи огромна вила върху развалините на стара крепост, копае с багери и си прибира всичко. И това в сърцето на Витоша. Пред очите на всички. Само че няма журналисти и камери да го снимат / с едно изключение само/, нито пък се появява отнякъде Бъдъшънаим / Божидар Димитров – Директор на Националния Исторически Музей / за да се възмути.

                              Особености и край

 Тръгнах надолу и започнах да разбирам защо това място изглежда особено. Дърветата тук не умираха. Не изгниваха вътре в почвата просто защото върху карстовите скали нямаше достатъчно почва, където да се вмъкнат и разложат. Затова оставаха навън, вети от ветрове, обливани от дъждове и грени от слънце. Посивяваха с благороден сив цвят, оглаждаха се, придобиваха мътен блясък, а някои дори с вкаменяваха. Видях доста отломки от такива каменни дървета. Камъни също имаха особена съдба. Събираха се долу, в реката и…  Но когато се върнах долу, при реката се сетих за онова дето го срещнах. Може би девойче, може би жена.    Спомних си как се извърна и посочи откъде идва и тръгнах точно в тази посока. Някъде при „Духлата” / пещера минах един мост, където неколцина работници нещо дострояваха. Отвъд реката имаше много удобно място за поселище. С  полянки, зелена трева и сенчести дървета. И наистина видях останки от къщи. Бетонни плочи, покрити тук-таме с промъкнала се между цепнатините трева.  Отпреди десетина-двайсет години примерно.     Тръгнах убеден, че тук ще се връщам много пъти. Имаше много неща за разгадаване.     Написах „ Боснек” в търсачката на Гугъла. За селото бяха написани само няколко изречения. Включително и това, че срещу „Духлата” е имало някога старо славянско селище.                  imageimage

   Вилата над манастира "св. Николай ", до хижа "Селимица", построена върху стара крепост.
image

  Чирепите, оставени от иманяри
  И накрая една весело-страшна песен.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - nihilizmat
18.06.2008 14:58
e demode i govori za slabi nervi
цитирай
2. trevistozelena - ей
18.06.2008 18:19
този текст е велик. предполагам, че много от хората, които те четат тук няма да се съгласят, но лично на мен ми харесва повече и от "любов". чесно! и е почти толкова неповторим, каквато ти е Феята. от обед, когато си купих вестника, досега го чета за четвърти път.
много си готин:)
и искам...ама чакай, това ще го продължа в лично съобщение, за да оставя някаква тайнствена нотка:)
цитирай
3. анонимен - .
18.06.2008 23:08
Какво е "безотраден"?
цитирай
4. marystaneva - № 3
18.06.2008 23:55
"Какво е "безотраден"?"
Мисля, че означава "безнадежден".
цитирай
5. ivoberov - безотраден
19.06.2008 00:05
от радост
без от радост
безрадостен
ънхепи тоест, за да е съвсем ясно
unhappy
цитирай
6. анонимен - Страхотен текст
19.06.2008 10:28
Иво Беров е отново на висота.Поздравления за автора.
цитирай
7. анонимен - безотраден - руска дума. като то...
19.06.2008 18:48
безотраден - руска дума. като тоест
цитирай
8. evrazol - Думата не е руска
20.06.2008 01:57
Използвали са я Вазов, Мехайловски, А. Константинов.
Отрада - утеха
цитирай
9. анонимен - .
20.06.2008 08:30
Благодаря на всички отговорили, най-вече на Иво.
цитирай
10. анонимен - Почти никога не съм бил съгласен с ...
21.06.2008 08:46
Почти никога не съм бил съгласен с Иво, но този път - браво!
цитирай
11. alexanderkolev - Ами защо не пуснеш романа на части във вестника?
23.06.2008 21:59
Нищо не разбирам от книгоиздаване, но знам, че така се е правило през деветнадесети век и някои велики романи са издадени по тоя начин.
цитирай
12. ivoberov - ами знаеш ли какво, александре
24.06.2008 01:35
мислех си дали да не го пусна в блога на части, но нещата ми се струват толкова бесмислени, че не съм сигурен дали си заслужава труда
цитирай
13. novitejivotni - Хм, чудя се,
24.06.2008 04:13
какво имаш предвид, като казваш "гадни, тъпи и злобни" ?
Преброих коментарите за "Вакарел", 10 са.
И само един от тях е отрицателен.
Сакън да не би да броиш и моят коментар за такъв.
Писал съм го с най-човешка симпатия и с лека закачка.
В никакъв случай не е "черен".
Поздрави за поредното страхотно писание.
цитирай
14. alexanderkolev - Разбира се, че си заслужава - как може да се съмняваш!
24.06.2008 08:27
Пусни го и във вестника, и тук. Може би първо във вестника, а след няколко дена и тук - не знам какъв е най-подходящият начин. Но има толкова много хора, които копнеят да прочетат нещо хубаво - дай им го!
цитирай
15. ivoberov - за един отзив, който изтрих
24.06.2008 16:11
Може би затова доста от отзивите към това писание бяха черни. В смисъл гадни, тъпи и злобни.
Ама не защото хората, които са ги писали са гадни, тъпи и злобни. Не защото повечето българи са глупави или злобни. Нищо подобно.
Няма такова нещо. Българите са умни, ведри, учтиви, изискани и възпитани. Те не мамят и не лъжат, а си помагат един на друг. Насърчават се. Никога не биха си изляли безименната злоба върху някой, който нищо не им е сторил.
Ако го направят то ще е заради черните вълшебства, не заради друго.
цитирай
16. анонимен - пк
24.06.2008 22:01
Обърни се от блота към всички приятели, тия пари за издаване на книга, все ще се съберат.
цитирай
17. ivoberov - Не е въпросът
25.06.2008 10:58
Не е въпросът до парите, мисля че писането в България не бива оцнявано и не променя нищо. Никак не съм сигурен дали си заслужава да се издаде книга заради 200 или 500 души истински читатели.
цитирай
18. ivoberov - novitejivotni
25.06.2008 11:00
Онези гадни тъпи и злобни отзиви просто изтрих. Още повече защото бяха необосновани и безсмислени
цитирай
19. alexanderkolev - Зарадва ме гостуването ти при Ен...
25.06.2008 14:33
Зарадва ме гостуването ти при Енчев. По мое мнение, той прави едно много добро предаване.

Писането в България сигурно наистина не бива оценявано, засега, но със сигурност променя нещата. То човек като се наведе да погали една котка и променя света, та камо ли ако напише хубава книга. Става като с кваса, по притчата в Евангелието.
цитирай
20. анонимен - pickwick
25.06.2008 20:15
Онези гадни тъпи и злобни отзиви просто изтрих. Още повече защото бяха необосновани и безсмислени

и те престанаха да съществуват...

и бяха неоснователни, злобни и тъпи, понеже ти си ведър, насърчаващ, толерантен, винаги имаш основание за злословене и зломислене и ... си винаги прав. дори и когато съгрешиш дори!
цитирай
21. marcusjunius - Хубав текст. Духовното простра...
27.06.2008 15:55
Хубав текст.

Духовното пространство изпитва глад за хора, които знаят как се чувстват и го казват на всеослушание. Съдържанието на "как" не е толкова от значение. (А само "казване" има премного, но е безцелно и не съдържа познаване на себе си.) Поздрави, г-н Беров.
цитирай
22. анонимен - Може и без мое заглавие
30.06.2008 15:23
Бях подрастващ студент в лоното на изкуствата, когато те слушаш по безотечния Канал 1 на БГ телевизията... Случайно попаднах на сайта ти днес.
Много се радвам, че пишеш, че те има; радвам се и че има четящи... Не мисли за цвета на магията - нашенският си е екстра турлю гювеч маргинален.
Каквото и да съм написала аз - все е било за магията, комай собственият ми блог е дипли същия тъжен въпрос - на що и защо вярваме...
Поздравления от придошлата А. - читателка! :)
цитирай
23. анонимен - nikvo
19.11.2008 14:55
ujasno tapo po tapo ne mojahte li da izmislite (mm) :^)
цитирай
24. анонимен - kvo izobshto e tva
17.01.2009 16:36
kvo izobshto e tva
цитирай
25. анонимен - За крепоста над манастира в с.Кладница
25.01.2009 13:38
Явно закона за паметниците на културата не действа извън парламента.Жалко .България можеби поради тази причина няма запазени крепости,защото сами ги рушиме,-какво въстановихме?-едно голямо празно нищо!Толкова много история има в тази частна вече крепост!Претупана на бързо от пернишкия исторически музей през 60-те години на миналия век.Крайно време е тези 24000кг. живо месо в парламента да се размърдат на тази тема,защото утре някой ще купи Царевец или Велики Преслав .
цитирай
26. анонимен - да чичо ицо
02.02.2009 20:03
аз съм валентина на 10г от пазарджик бих изкала приказката за ледената кралица моля те
цитирай
27. анонимен - Съкровища и правдини
19.01.2010 16:43
Във възторг съм от казаното. Но как да променим българина? Защо въздишаме пред 5 гръцки камъка , а не виждаме Старосел и Перперикон!? А може би трябва да заведем там нашите мили депутати за да видят какво е съкровище!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7914861
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031