ще донесе със себе си мрака

     Върколакът с черните длани

     Върколакът с ноктеста лапа

      Той никога не е нахранен -

      дебне в храсталака и чака

      Върколакът без оня крак,

      Върху който капана изщрака.

      Върколакът с оня  крак,

       който в капана остана.

       Изгризан до костите чак.

       Иначе нямаше как…

      Върколакът с дебелия врат

       окървавен и сакат

       с раната вместо крак

        който избяга все пак.

      Върколакът, който не хванахте

       идва с изгризан крак

      и ще изпълни свойта закана

       да ви изтреби до крак.
 
А ето и нещо по-весело. Това е стихче, което написах преди много години, май десет станаха. Намерих го оня ден в едно омачкано тефтерче. Спомних си, че го писах докато гледах морето при скалите на юг Созопол и очаквах любимата си. Между другото тя не дойде.

                        

                   БРОЕНЕ НА МОРЕТА

  Така както си стоях на брега

   преброих двеста осемдесет и пет морета

   Половината бяха изкълвани от гларуси

   имаше и изсъхнали докъм една трета

Едно от тях се вмъкна в ухото ми

 и ме погъделичка с пяната си

после се измъкна с неохота и

 окапа коляното ми

  Оттогава зашумоли ли ми

  нещо в ушите или в аортата

  виждам как ме заливат вълни и

  плувам с отдавна потънали  кораби

   И когато ме заболи или

   ми стане много тъжно или глупаво с хората

  броя си моретата вместо годините

   вървя по вълните и си забравям умората.

                          И накрая за Нова Година предлагам на всички една покъртителна песен на Жорж Брасенс. Ето текста и на френски :
 

Ma mie de grвce ne mettons

          Pas sous la gorge а Cupidon

          Sa propre flиche

          Tant d"amoureux l"ont essayй

          Qui de leur bonheur ont payй

          Ce sacrilиge.

R       J"ai l"honneur de

          Ne pas te de-

          mander ta main

          Ne gravons pas

          Nos noms au bas

          D"un parchemin.

2        Laissons le champ libre а l"oiseau

          Nous serons tous les deux priso(n)-

          -niers sur parole

          Au diable les maоtresses queux

          Qui attachent les coeurs aux queues

          Des casseroles.

3        Vйnus se fait vieille souvent

          Elle perd son latin devant

          Le lиche-frite

          А aucun prix moi je ne veux

          Effeuiller dans le pot-au-feu

          La marguerite.

4        On leur фte bien des attraits

          En dйvoilant trop les secrets

          De Mйlusine

          L"encre des billets doux pвlit

          Vite entre les feuillets des li-

          -vres de cuisine.

5        Il peut sembler de tout repos

          De mettre а l"ombre au fond d"un pot

          De confiture

          La jolie pomme dйfendue

          Mais elle est cuite elle a perdu

          Son goыt nature.

6        De servante n"ai pas besoin

          Et du mйnage et de ses soins

          Je te dispense

          Qu"en йternelle fiancйe

          А la dame de mes pensйes

          Toujours je pense.

Приятелко, нека не забиваме

  В гърдите на ангела

  Собствената му стрела

  Толкова любовници са платили със своето щастие това светотатство

  Имам честта да не поискам ръката ти

  Нека не слагаме своите имена на хартия

   …

  По дяволите онези любовници, 
  които окачват сърцата си

  за дръжката на тенджерата

    …

 Не искам да късам листата на маргаритката

  над врящо кухненско гърне
  ...
 Мастилото на любовните писма бързо избледнява
 между страниците на готварската книга

 …

   Нямам нужда от слугиня,

  спестявам ти домашната работа

  За мен ще останеш винаги

   Дамата на сърце ми

   Моята вечна годеница
...

        Всъщност ако не разбирате френски, или не се впечатлявате от частичния и несръчен превод можете да разберете съдържанието на тази наистина вечна и великолепна песен само като гледате очите на Жорж Брасенс. Съвсем между другото понякога и аз гледам като него. С нея поздравявам и тази, която тогава не дойде.
   Пожелавам на всички чудесна Нова година.
   Бъдете живи и здрави.