
Прочетен: 25273 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2008 17:57
КРАСИВО Той искаше да умре красиво Сивото утро, пръхтенето на конете Те бяха бели, той се казваше Иво, после броенето и пистолетите Той искаше да умре красиво - духова музика и враговете Проблясва сабя извита накриво, свети слънцето в острието й. Конят се спъва, той беше жив, но не почувства, не разбра, не усети Те бяха много, той се казваше Иво и окървавените еполети… Той искаше да умре красиво -Коя хирургия ? – Виж горе на третия. Те бяха много, той се казваше Иво плюс системите и катетъра Накрая утрото - наистина сиво Лампата защо още свети ? Той как се казваше ? - Майче Иво… - Запишете и угасете.
.jpg)
За Нова Година предлагам и едно друго стихче - песен. Казва се
АПОКАЛИПСИС ЗА ДЕЦА
Разбира се, става дума за възрастни лоши деца. Представям си ги как пеят наредени около черна елха и хванати за ръце, докато вън, в тъмите вие вълк. Песента може да е по мелодията на Dies Irae. Тази на Моцарт е подходяща. Няма да я качвам тук, за да не задръствам писанието, но ето връза към мелодията :
http://www.youtube.com/watch?v=j1C-GXQ1LdY&feature=related
А ето и самото стихче :
Той ще ви дойде на крак и
ще донесе със себе си мрака
Върколакът с черните длани
Върколакът с ноктеста лапа
Той никога не е нахранен -
дебне в храсталака и чака
Върколакът без оня крак,
Върху който капана изщрака.
Върколакът с оня крак,
който в капана остана.
Изгризан до костите чак.
Иначе нямаше как…
Върколакът с дебелия врат
окървавен и сакат
с раната вместо крак
който избяга все пак.
Върколакът, който не хванахте
идва с изгризан крак
и ще изпълни свойта закана
да ви изтреби до крак.
А ето и нещо по-весело. Това е стихче, което написах преди много години, май десет станаха. Намерих го оня ден в едно омачкано тефтерче. Спомних си, че го писах докато гледах морето при скалите на юг Созопол и очаквах любимата си. Между другото тя не дойде.
БРОЕНЕ НА МОРЕТА
Така както си стоях на брега
преброих двеста осемдесет и пет морета
Половината бяха изкълвани от гларуси
имаше и изсъхнали докъм една трета
Едно от тях се вмъкна в ухото ми
и ме погъделичка с пяната си
после се измъкна с неохота и
окапа коляното ми
Оттогава зашумоли ли ми
нещо в ушите или в аортата
виждам как ме заливат вълни и
плувам с отдавна потънали кораби
И когато ме заболи или
ми стане много тъжно или глупаво с хората
броя си моретата вместо годините
вървя по вълните и си забравям умората.
И накрая за Нова Година предлагам на всички една покъртителна песен на Жорж Брасенс. Ето текста и на френски :
Ma mie de grвce ne mettons
Pas sous la gorge а Cupidon
Sa propre flиche
Tant d"amoureux l"ont essayй
Qui de leur bonheur ont payй
Ce sacrilиge.
R J"ai l"honneur de
Ne pas te de-
mander ta main
Ne gravons pas
Nos noms au bas
D"un parchemin.
2 Laissons le champ libre а l"oiseau
Nous serons tous les deux priso(n)-
-niers sur parole
Au diable les maоtresses queux
Qui attachent les coeurs aux queues
Des casseroles.
3 Vйnus se fait vieille souvent
Elle perd son latin devant
Le lиche-frite
А aucun prix moi je ne veux
Effeuiller dans le pot-au-feu
La marguerite.
4 On leur фte bien des attraits
En dйvoilant trop les secrets
De Mйlusine
L"encre des billets doux pвlit
Vite entre les feuillets des li-
-vres de cuisine.
5 Il peut sembler de tout repos
De mettre а l"ombre au fond d"un pot
De confiture
La jolie pomme dйfendue
Mais elle est cuite elle a perdu
Son goыt nature.
6 De servante n"ai pas besoin
Et du mйnage et de ses soins
Je te dispense
Qu"en йternelle fiancйe
А la dame de mes pensйes
Toujours je pense.
Приятелко, нека не забиваме
В гърдите на ангела
Собствената му стрела
Толкова любовници са платили със своето щастие това светотатство
Имам честта да не поискам ръката ти
Нека не слагаме своите имена на хартия
…
По дяволите онези любовници,
които окачват сърцата си
за дръжката на тенджерата
…
Не искам да късам листата на маргаритката
над врящо кухненско гърне
...
Мастилото на любовните писма бързо избледнява
между страниците на готварската книга
…
Нямам нужда от слугиня,
спестявам ти домашната работа
За мен ще останеш винаги
Дамата на сърце ми
Моята вечна годеница
...
Всъщност ако не разбирате френски, или не се впечатлявате от частичния и несръчен превод можете да разберете съдържанието на тази наистина вечна и великолепна песен само като гледате очите на Жорж Брасенс. Съвсем между другото понякога и аз гледам като него. С нея поздравявам и тази, която тогава не дойде.
Пожелавам на всички чудесна Нова година.
Бъдете живи и здрави.
31.12.2007 18:21
31.12.2007 18:33
01.01.2008 18:23
--
Минко
02.01.2008 13:13
Дано е добра новата година!
02.01.2008 13:42
хи-хи-хи
02.01.2008 19:44
доволна съм, че пак пишеш. заради себе си съм доволна, защото прочетох умно и искрено нещо - знам, че на теб не ти трябват разни гащи и княжни Мари да ахкат, охкат и офф-кат подир сенките на ... вълците, не на облаците. Но си припомни: "Дивото зове" от Дж. Лондон. Сещам се и за думите на един български писател, който беше казал в интервю със своя обична приятелка, която и аз обичам, че литературата и красотата не са в ракията и няма какво да се назландисваме на живота. Само котловинни създания с джипки имали такива празни надежди, а смислените Хомо луденс умеели да виждат 10те разлики в картинките. Май името му беше Беров. Ама не Любен, а Румен. :)
Дано да си се накрещял и накарал вече, че да се поусмихнеш- не те принуждавам, де, и кисел ще те понеса, макар и с усилие, но всеки си има такива моменти, какво толкова се е случило.
Екатерина
02.01.2008 19:52
Екатерина
04.01.2008 12:07
04.01.2008 12:27
Просто,номерът със "Седем" не можа да мине.
Някои хора са явно недоволни.
Иво Беров няма на кой друг да си го изкара.
Трие мнения.
Другото си го знаем вече.
"Майната ни".
Громи я,мамка й,и десебарщина.
Когато и както ти се привиди,громи я.
Мамка й, и десебарщина.
Току виж,от "Труд" изпищели,че си станал по-ревностен громител и от тях.
04.01.2008 13:35
Просташките мнения трия дори когато са десебарски.
Глупашките мнения оставям, дори когато са десебарски.
Около шест пъти повторих, че близо година вестникът беше губещ, на издръжка на собственика, а а не на читателите. Ооставих простотията, глупостта и простащината да се ширят на воля цели два-три месеца, без да ги трия.
Вече ми омръзна, обаче.
Защото глупостта взе да придобива медицински измерения.
Да, промених се, благодарение на някои умници, които продължават да се врат в блога ми.
По-рано се примирявах и с простотията, а и с простащината, само защото бяха десебарски.
Сега казвам "майната й" на простотията, а също и на простащината дори когато са десебарски.
Глупостта и простотията нямат цвят.
Тоест имат един единствен цвят. Мръсносив.
Злобата също няма политически цвят.
Освен един - мръсножълтия.
Но подозирам, че тези два цвята имат оттенъци.
Някои десебари / ще ми се да не са всички/ прибавят към мръсните цветове на злобата и простащината оттенък на поучение и назидание.
Тези оттенъци правят основните цветове още по-неприятни.
Искахте да ме отвратите от себе си. Да ме обидите ?
Ами добре, успяхте. Обидихте ме. Отвратихте ме.
Още веднъж ви казвам, като на малоумници. / Щото за четвърти път май/.
Вървете по дяволите, не купувайте вестник Седем и не се врете в дневника ми.
Не ви ща.
04.01.2008 15:48
обърни внимание, че ние, верните читатели на Седем, се чувстваме предадени от тебе. Не толкова ние те нападаме, задето постъпи като една камара продажни политици, колкото ти по инерция започваш да се оправдаваш, наричаш ни простаци, глупаци и пр. Защо не правиш разлика между шефовете на ДСБ, които високомерно ти отказали и читателите на вестника? Щом си в публичното пространство няма как избегнеш и публичните критики. Ако не щеш да ти четем блога, моля ти се пиши си записките в тетрадка.
И, ако не си разбрал, блога ти стана място, където се срещаме разочаровани не само от тебе, но и в някаква степен и от дсб читатели на вестника.
То е просташко, въпреки че е десебарско.
А вече казах - простащината трия, дори кагато е десебарска.
И направете си някъде ваш си дневник, че да си се срещате. А защо не и вестник, който да говори за Костов, само за Костов и за нищо друго, освен за Костов. / Айде бе, разни там стихове, Сталин, Шостакович, музика, Брасенс, любов, смърт, живот, това са дреболии и глупости сравнение с основното - Костов и ДСБ /.
Аз обещавам да не ви досаждам и по никакъв начин да не посещавам вашия дневник.
04.01.2008 17:00
и второ, уточни, моля, каква е разликата между простащина и глупащина, та да не се налага да цензурираш. Но не тука, а направо в уикипедията го напиши, та и целият свят да знае и да не те ядосва.
Не зная коя партия от коя медия те е изгонила, но ако агент Гоце знаеше за уменията ти да цензурираш, сега щеше да си на мястото на иво инджев, да знаеш.
04.01.2008 17:59
Но аман от камилските храчки, които твърдоглаво си разменяте. eдиният се прави, че не разбира какво му казват, а другият - че разбира какви ги дроби.
но тук темата наистина не е политическа, повярвайте, ако желаете, макар че съм само страничен наблюдател. И моля не ме бъркайте с рефера!
(е, нахлупвам ниско каска с предпазно стъкло, щото съм БГ-оптимист и не ми се вярва да излезете от прикритията си, а това значи, че не вярвам, че ще мога да ви спра да продължите камилския си диалог.)
Екатерина
04.01.2008 18:03
Екатерина
04.01.2008 18:12
Екатерина
Всъщност най-внушителен е старият латински химн от 13 век - Реквием, което между другото значи Упокой, приписван на един монах, върху когото реквием са направени по-сетнешните музикални тълкувания и по-сетнешните реквиеми. Най-близо до първоначалния латински химне е частта" вещерското сборище" / май така се казваше/ от "фантастичната симфония" на Берлиоз. Старият латински химн, обаче го нямаше в Гугъла.
Намерих само едно грегорианско песнопение върху същия този химн. Грегорианското песнопение, обаче, беше прекалено нежно и не съответстваше на думите.
Може, разбира се, да се вземе и Верди за музикално онагледяване, все пак е въпрос и на предпочитания.
Много ще се радвам, ако някой успее да изрови отнякъде стария химн " Диес ире" и ми го предостави. Правя си сборник от песни и произведения, които по някакъв начин за повлияли върху човечеството.
<http://www.youtube.com/watch?v=5qqYSiMuPgs&feature=related>
на Карл Дженкинс, ех как ми се ще да мога да го изтегла отнякъде, но не знам как. Бих го купил, разбира се, но из нашите сиромашки музикални магазинчета /абе как така София е европейска столица/ няма да го има, за разлика от Азис и подобни.
То най би подхождало на стихчето, но пък е съвсем далеч от първоначалния химн.
Чуйте го, заслужава си.
04.01.2008 19:43
В краен случай може и "Тебе поем" на Добрин Спасов. Не знам какво има в Мрежата, знам си го от виниловата плоча на "Йоан Кукузел". Ако намеря нещо от търсеното, ще дам препратка.
Екатерина
04.01.2008 19:47
Екатерина
Владиян, ако се навърташ тъдява, знай, че ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш да изтелгля някак от мрежата Dies irae - jenkins
04.01.2008 19:51
Екатерина
04.01.2008 19:57
Екатерина
04.01.2008 20:00
Екатерина
Абе има нещо велико в тая страна...:)
Съжалявам, че късничко погледнах, иначе щях да ти дам линк за теглене. Майтапът е, че първят дето ми попадна е френски :). Може и да се оправиш някак си в него :))))))).
Изобще, вземем ли да се подиграваме на руснаците (точно пък ние, сякаш не се знаем какви "европейци" сме:-)) и заприличваме на кученцето от баснята на Крилов (дето лаело слона).
Знам, че се майтапиш, Иво. Ако го взимах насериозно, нямаше да си играя с тебе :).
07.01.2008 17:54
Здраве, късмет и много лично щастие!
Благодаря на Авангарди и на всички, които ме поздравиха.
07.01.2008 21:06
Който иска да си се примирява. И да си се примирява с каквото иска.
08.01.2008 11:09
А за тези, дето го защитават, ще кажа да са по-кротки, че човеко ще се опита да продаде и блога си, недалновидните простаци ще му откажат и тогава ще видите пак плюнки наляво и надясно. За справка вж. писанията му от средата и началото на 2007 г. и ги сравнете със сегашните.
Не те разбирам.И за теб,както за всеки българин,Русия е голямото нещо...
Като ти видях снимката ми хрумна нещо.
Щом като си прескочил трапа,
здрав си вече, дишаш и живееш;
Удряй здраво във земята капа,
смей се, както ти умееш да се смееш.
Живей така,както си добре разбрал,
затръгваш ли,за нищо да не ти е жал!
ЗА НИЩО...
Бъди жив и здрав:ок
09.01.2008 13:46
09.01.2008 13:46
09.01.2008 13:54
10.01.2008 12:30
Съжалявам, ако мнението е просташко.
П.С. - Стиховете са много хубави.

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.